О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 13.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 264 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Образувано е по жалбата на А. З. Н. от гр. С., приподписана от адв. Б, против определение № 390 от 4 март 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 210 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2010 г., с което Е. В. И. и Н. В. И. са осъдени да заплатят на частния жалбоподател сумата от 100 лева деловодни разноски по същото дело, като искането за присъждане на разноски над размера от 100 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева, е отхвърлено.
В жалбата, независимо, че обжалваното определение е такова по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо във връзка с ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 248 ал. 3 изр. второ от ГПК и не е необходимо да се представя изложение по смисъла на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, частният жалбоподател сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуални въпроси, а именно – допустимо ли е съдът, произнасяйки се за сторените пред него разноски, да намали същите, без да е налице искане за това от насрещната страна по делото и при намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност следва ли съдът да присъди само минималния му размер или трикратния минимален размер съгласно §2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет и чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата. Излагат се съображения и по неправилността на определението.
Ответниците Е. В. И. и Н. В. И., чрез процесуалните си представители адв. Ц, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъкват, че частният жалбоподател не е представил списък за разноски, като непредставянето му е пречка за обжалването на определението; ответниците не са посочили прекомерността на претенцията, тъй като не са били уведомени за нея.
С атакуваното определение апелативният съд приел, че разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК задължава съда да направи преценка на вида и характера на осъществената защита и на действителната правна и фактическа сложност на случая; с оглед вида на осъществената защита заплатеното възнаграждение за един а. е прекомерно, поради което следва да бъдат присъдени разноски в съответствие с чл. 36 от Закона за адвокатурата в размер на 100 лева.
Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съобразно правилото на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Искането за разноски пред апелативния съд е направено от частния жалбоподател с отговора на частната жалба. Към отговора е представен договор за правна помощ и съдействие за сумата от 2000 лева заплатени. Списък на разноските по смисъла на чл. 80 изр. първо от ГПК, не е представен. Апелативният съд не се произнесъл по разноските. С молба по реда на чл. 248 ал. 1 пр. второ от ГПК частният жалбоподател поискал от съда да се произнесе по направеното искане.
След като частният жалбоподател е пропуснал да представи на съда списък с разноските, както определя чл. 80 от ГПК, то правото му да обжалва съдебния акт по разноските е преклудирано. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК създава улеснение както за страните, така и за съда – при представянето на списък с разноските страната конкретизира претенцията си в това отношение, другата страна може да осъществи правото си по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК да заяви прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, а съдът е предпазен от извършването на пропуск при определянето на размера им. Смисълът на правилото на чл. 80 изр. второ от ГПК е при проявена небрежност от страна на претендиращия разноски да посочи точно какви са те, да бъде лишен от правото да атакува определения от съда размер на разноските, ако съдът е допуснал грешка при изчислението им. Непредставянето на списък има като последица още и пречка за страната да оспорва законосъобразността на изводите на съда по искането, както е в конкретния случай.
Ето защо, независимо от интереса на частния жалбоподател, дори и в случай на неправилно прилагане на законовите правила от апелативния съд, за него атакуването на съдебния акт, е недопустимо.
Ответниците Е. В. И. и Н. В. И. претендират заплащането на разноски в размер на 100 лева за услугите на един а. и прилагат списък на разноските. Сторените разноски по смисъла на чл. 78 ал. 3 от ГПК им се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. З. Н. от гр. С., приподписана от адв. Б, против определение № 390 от 4 март 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 210 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2010 г.
ОСЪЖДА А. З. Н. от гр. С., ж.к. “Г” бл. 259, вх. Г, ет. 2, ап. 46, да заплати на Е. В. И., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. “Г” бл. 259, вх. Г, ет. 2, ап. 46 и Н. В. И., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. “В” – 2, бл. 632, вх. “З”, ет. 9, ап. 32, сумата от 100,00 (сто) лева сторени разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на съобщението за изготвянето му пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: