О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 26.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 131 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК във връзка с чл. 407 от ГПК.
Образувано е по жалбата на Г. А. А. от с. К., обл. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Г, против разпореждане от 11 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е уважена молбата на Ж. П. от гр. С. за издаване на изпълнителен лист за незаплатени от жалбоподателя разноски за вещо лице.
В частната жалба се сочи, че Ж. П. не е страна по въззивното дело, а е участвал като вещо лице в състава на тричленна графологична експертиза; със съдебното решение ответникът К. М. е осъден да заплати разноските по делото, като те включват хонорарите на вещите лица; няма процедура, по която вещото лице да може да събира разноски, поради което разпореждането е недопустимо; разпореждането е недопустимо и защото не е издадено въз основа на изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК; вещото лице следва да получи хонорара си от касата на съда; осъден за разноските не е частният жалбоподател, а другата страна.
Ответникът К. М. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по 407 ал. 1 пр. последно от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане на съд за издаване на изпълнителен лист.
Относимите обстоятелства са следните:
В съдебното заседание от 2 април 2008 г. по въззивно производство съдът завишил депозита за вещото лице Ж. П. със сумата от 24 лева, представляващи пътни разходи, като посочил в определение, че общо следва да се внесат от страна на частния жалбоподател – въззивник в производството, 276 лева в седемдневен срок по сметката на съда за вещи лица. В протокола от съдебното заседание изрично е отбелязано, че на вещото лице П. е издаден ордер. С решение № 878 от 30 май 2008 г. съдът счел въззивната жалба за основателна и осъдил ответника М да заплати в полза на жалбоподателя разноски пред двете инстанции в размер общо на 800 лева. С молба от 9 юли 2008 г. вещото лице П. посочило, че до датата на подаването на молбата сумата по определението от 2 април 2008 г. не била внесена, поради което поискал издаване на изпълнителен лист. С атакуваното разпореждане молбата била удовлетворена. Изпълнителният лист бил издаден на 14 юли 2008 г. На 5 декември 2008 г. частният жалбоподател получил покана за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител М. О. за неолихвяемата сума от 276 лева, 150 лева присъдени разноски и 109,12 лева разноски по изпълнителното дело.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
Правото на принудително изпълнение не принадлежи на всеки гражданскоправен субект, а само на лицето, което изпълнителното основание поставя в качеството на кредитор. В разглеждания случай в изпълнителния лист като кредитор е сочено лице извън кръга на страните по делото. Предпоставки за възникването на правото на принудително изпълнение по принцип са наличието на притезание, което да се нуждае от принудително удовлетворяване, както и документ, удостоверяващ съществуването на притезанието. Издаването на изпълнителния лист се предхожда от процедура по проверка на горните две предпоставки, както и на това в полза на кой субект, спрямо кого и за какво изпълняемо право се иска упражняването на принудителното изпълнение. Съобразно правилото на чл. 404 т. 1 от ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища безспорно подлежат на принудително изпълнение. Искане за издаване на изпълнителен лист по такова въззивно осъдително решение обаче може да стори само кредиторът по вземането, тъй като съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист единствено в полза на титуляра на правото на принудително изпълнение, който е вписан в диспозитива на съдебното решение. Изключение от горното правило се допуска само в случаите на универсално или частно правоприемство, настъпило след издаването на изпълнителния лист или суброгация. Поискалият издаването на изпълнителен лист не е действал и в качеството на процесуален субституент на кредитора по осъдителното решение, защото изпълнителният лист е издаден именно спрямо кредитора.
Дори и да се приеме, че основание за искането за издаване на изпълнителен лист не е осъдителното решение на въззивния съд, а определението за дължимото възнаграждение на вещото лице, отново искането е неоснователно. Вярно е, че с определението от 2 април 2008 г. в тежест на частния жалбоподател е възложено от страна на съда да внесе допълнително 276 лева за заплащането на труда и пътните разходи на вещото лице П. Това определение на съда обаче не може да се квалифицира като влязло в сила определение на съда, което да подлежи на принудително изпълнение по реда на чл. 404 т. 1 пр. първо от ГПК по инициатива на трето за спора лице. Определението посочва задължение на частния жалбоподател към съда. Липсват данни за издаден в полза на държавата изпълнителен лист, поради което и в този случай вещото лице не е процесуален субституент на кредитора по вземането. Лицето, поискало издаването на изпълнителен лист, е било снабдено с касов ордер и е следвало да получи хонорара си от касата на съда. За него не е открит избрания път за принудително изпълнение.
По изложените съображения атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и издаденият в резултат от него изпълнителен лист следва да бъде обезсилен.
Частният жалбоподател претендира заплащането на разноски за частното производство пред ВКС. Съдът намира, че такива не следва да му бъдат присъдени, защото в рамките на разглеждания спор разноски могат да се претендират само и единствено спрямо ответника по исковия процес, а липсват данни неговото поведение да е дало повод за предизвикването на частното производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 11 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е уважена молбата на Ж. А. П. от гр. С. за издаване на изпълнителен лист за незаплатени от Г. А. А. от с. К., обл. Пловдив разноски за вещо лице и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ж. А. П. от гр. С. за издаване на изпълнителен лист за незаплатени от Г. А. А. от с. К., обл. Пловдив разноски за вещо лице по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.
ОБЕЗСИЛВА издадения в резултат на отмененото разпореждане изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: