О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София, 06.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 550 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. И. А. от гр. Я., приподписана от адв. Х, против определение № 139 от 6 юли 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 260 по описа на окръжния съд в гр. Я. за 2009 г., с което е потвърдено определение без номер от 10 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Я. за 2009 г., с което производството по делото е спряно до приключване на гр.д. № 151 по описа на същия районен съд за 2008 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото за процесната сграда е имало множество съдебни спорове по чл. 109 и чл. 108 от Закона за собствеността, един от които е все още висящ пред ВКС, друг е спрян до приключване на първия, а настоящият спор е за наем за ползването на площ от имота; фактическите изводи на съда не се основават на данните по делото; ответницата по настоящия спор не е страна по останалите граждански дела; становището на съда е пристрастно и изградено на предположения. В изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК се сочи, че частната жалба е предявена на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото въззивната инстанция се е произнесла по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с процесуалния и материалния закон – между страните по приетия за преюдициален спор не съществува ответницата по настоящия такъв, поради което пряка връзка между две висящи дела и обусловеност на спора по едното от решаването на спора по другото не е налице.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че, независимо, че страните по двете дела не са идентични, изходът на спора за собственост е от значение за правилното решаване на спора за неоснователно обогатяване, тъй като ответницата по разглеждания спор основава правата си на съсобственост – в качеството й на съпруга на съсобственик, като отричането на правата на ищците по спора за собственост ще се отрази при преценяване правата на съсобственост на всички съсобственици, включително и на ответницата, а и преценката е важна не само за основателността, но и за допустимостта на иска.
Ответницата С. Г. С. , в качеството й на Е. “С”, със седалище в с. Б., обл. Ямбол, чрез процесуалния си представител адв. В, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи, че липсва основание за допускането на жалбата до касационно разглеждане, а тя е и неоснователна.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
По действащия процесуален ред за гражданското съдопроизводство условие за допускане на съдебния акт до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Доколкото изобщо може да се прецени от изложението към частната жалба в разглеждания случай, частната жалбоподателка изразява недоволството си от изводите на съда по конкретната фактическа обстановка, което по естеството си представлява оплакване по съществото на спора и може да бъде предмет на разглеждане от касационния съд едва след допускането на съдебния акт до касационен контрол. Дали е налице преюдициалност за конкретния спор и при посочените обстоятелства в никакъв случай не представлява разрешаване на проблем, имащ принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо, още повече, че се твърди наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, като не е ясно с какво разрешаването на спорната преюдициалност за разглежданото дело ще допринесе за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Ответницата претендира заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, които са в размер на 100 лева за правна защита и съдействие и следва да й се присъдят.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 139 от 6 юли 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 260 по описа на окръжния съд в гр. Я. за 2009 г.
ОСЪЖДА Д. И. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Я., ул. “., бл. 2, вх. А, ап. 5, да заплати на С. Г. С. в качеството й на Е. “С”, със седалище и адрес на управление в с. Б., обл. Ямбол, сумата от 100,00 (сто) лева сторени разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: