О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София, 08.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 355 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от А. А. Ф. от гр. Р., чрез процесуалния му представител адв. М, против определение № 235 от 1 април 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 218 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2010 г., с което е потвърдено определение № 1* от 25 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Р. за 2010 г., с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес за водене на иска.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото няма причина да се откаже на касатора правото му да бъде установено, че алеаторен договор е развален и че съпругата му не може да черпи права от него; съдът не може да определя качеството на страните в процеса, а то се определя от интереса им и заявения за решаване спор; касаторът има интерес да установи, че правата на съпругата му върху имота не са за 1/12 идеална част, а за 1/6, както и обстоятелството, че е придобил имота по наследство, а не по неизпълнен договор за издръжка и гледане. В изложение към частната касационна жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,който е решен неправилно и в противоречие с практиката на съдилищата; въпросът е важен, защото дали ще бъде разгледан искът или не с оглед интереса на касатора е особено важен за конкретния случай. Представят се определение на ВКС, решение на МАД, определение на апелативен съд, решение на ВКС и решение по арбитражно дело. Освен това се сочи, че казусът бил рядко срещан и разглеждането му ще допринесе за развитието на правото и ще има значение за точното прилагане на законите.
Ответницата М. Л. Ф. от гр. Р., не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и 261 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че искът по чл. 87 ал. 3 ЗЗД е недопустим поради сливане на две качества у ищеца – наследник на покойния прехвърлител и длъжник по алеаторния договор; договорът бил сключен по време на брака на страните и имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност; ответниците по иска за разваляне са двамата съпрузи като необходими задължителни другари, поради което участието на ищеца в процеса едновременно на страната на ищеца и на ответника е недопустимо.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Представената частна касационна жалба и изложението към нея не посрещат изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които се иска от съда по основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК. Простото изявление, че разрешаването на описаните обстоятелства ще допринесе за развитието на правото, както и за точното прилагане на закона, не представлява поставяне на процесуалноправен или материално правен въпрос, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частният жалбоподател освен това представя съдебни актове (актовете по арбитражни дела и тези на МАД не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което съдът не може да ги коментира), поради което следва да се приеме, че жалбоподателят фактически твърди наличието на основанието по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК – противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата.
Частния жалбоподател обаче на практика е посочил само основанията си за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, без да е поставен какъвто и да е правен въпрос, на който ВКС да може да отговори. Както разрешава т. 1 от ТР № 1 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но само може да го уточни и конкретизира. Липсата на зададен въпрос обаче пречи да се извърши посоченото уточняване и конкретизация. Ето защо атакуваното определение на въззивния съд не може да се допусне до касационен контрол.
Ответницата не претендира заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 235 от 1 април 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 218 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: