О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 29.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 675 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от П. Н. К. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. П, против определение № 5 от 8 януари 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г., с което е потвърдено определение без номер от 7 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Р. за 2008 г. за прекратяване на производството по делото.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото частният жалбоподател и адвокатът му живеят в другия край на страната и е естествено да имат затруднена комуникация с русенския съд, от където произтича и забавянето; европейското законодателство налага приоритет на принципа за справедливост над процесуалната норма, а са налице всички предпоставки за движение на процеса с оглед защита на интереса на страната. В изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК, се сочи, че съдът е допуснал процесуални нарушения по чл. 5, чл. 8 ал. 1, чл. 9 и чл. 10 от ГПК, както и че срокът, в който страната трябва да получи издаден й от съда документ, не е регламентиран в закона и не е определен и от съда, поради което липсва процесуална обосновка за постановяването на атакувания съдебен акт. Изрично се подчертава, че отстраняването на посочените процесуални нарушения и пропуски на съда има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ответницата Х. Д. И. от гр. Р. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че действията на първостепенния съд са законосъобразни, защото ищецът е поискал издаване на съдебно удостоверение след дадения му от съда срок за отстраняване на констатирани недостатъци на исковата молба, а и не е взел издаденото по искането му съдебно удостоверение; страната е длъжна да вмести всичките си действия в законния срок и да представи в него исканите от съда данни, а ако срокът е недостатъчен – следва да се поиска удължаването му; интересите на противната страна не могат да бъдат злепоставяни от недисциплинираното поведение на ищеца.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
По действащия процесуален ред за гражданското съдопроизводство, условие за допускане на съдебния акт до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Всички изложени от частната жалбоподателка оплаквания в т. нар. “изложение” обаче по съществото си са оплаквания по правилността на атакуваното определение, но не обосновават наличието на основания по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускането на касационния контрол на атакуваното определение. Аргумент в полза на този извод се черпи и от самия текст на изложението, в който жалбоподателят подчертава, че се търси отстраняването на посочените процесуални нарушения. Позоваването на основание на закона (в случая това е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК) само по себе си не изпълнява необходимостта съдът да бъде сезиран с надлежно материалноправно или процесуалноправно питане, чието разрешаване по различен начин да води до противен правен извод от постановения от въззивния съд. Формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси няма. При тази липса за съда е невъзможно да прецени доколко подобни въпроси са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК. Освен това е недопустимо и касационният съд сам да формулира въпросите си във връзка с евентуална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд. Извличането на въпроси от жалбата или от изложението към нея е отречено в актуалната практика на ВКС, тъй като по този начин от една страна е възможно да се изкривят твърденията на жалбоподателя, а от друга – ще се наруши равнопоставеността на страните в процеса. След като значими въпроси не са посочени от частния жалбоподател, то и касационният контрол на определението на въззивния съд не следва да бъде допускан.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 5 от 8 януари 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: