О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 03.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 752 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от “Е” Е. със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез адв. К, против определение № 724 от 8 май 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 336 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., в частта му, с която е потвърдено определение № 273 от 12 март 2009 г., постановено по гр.д. № 38 по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г., с което исковата молба на частния жалбоподател против Л. С. К. от гр. П. за осъществяване на имуществена отговорност по реда на КТ е оставена без разглеждане поради недопустимост на предявените искове.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото вредите са причинени от ПТП, което винаги е виновно и поради това ограничената имуществена отговорност е неприложима; искането за заплащане на разноските по предоставен на ответника мобилен телефон не представляват щета, а разход, който е за сметка на работника. В уточнение на частната касационна жалба, след изрично указание на съда да се представи изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК се сочи единствено, че разглеждането на частната жалба от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правен въпрос не е посочен.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С определението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че съобразно твърденията на ищеца отговорността на ответника е следвало да се претендира по реда на чл. 210 от Кодекса на труда, но не са представени доказателства да е издавана заповед за определяне размера на ограничена имуществена отговорност, която да е връчена на ответника, което пък е предпоставка за развитието на съдебното производство по този вид отговорност.
Ответникът Л. С. К. от гр. П. в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи, че доводите на касатора са неоснователни.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и уточнението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
По действащия процесуален ред за гражданското съдопроизводство условие за допускане на съдебния акт до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. В частната жалба се изразява недоволство от изводите на съда, което по естеството си представлява оплакване по съществото на спора и може да бъде предмет на разглеждане от касационния съд едва след допускането на съдебния акт до касационен контрол. След като частният жалбоподател изобщо не е посочил въпрос, който да бъде преценяван от касационния съд и чието разрешаване, както е претенцията, да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то касационното разглеждане на въззивното определение не може да бъде допуснато.
Ответникът не претендира заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 724 от 8 май 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 336 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., в обжалваната му част, с която е потвърдено определение № 273 от 12 март 2009 г., постановено по гр.д. № 38 по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: