О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 12.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 751 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. Й. С. от гр. С., против определение № 530 от 30 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 916 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2009 г., с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото изричното изброяване в чл. 435 ал. 2 от ГПК би следвало да се отнася само до изпълнителните действия на съдебния изпълнител, които не могат да се обжалват, но въпросът за разноските се определя в друга част на ГПК, която важи и за изпълнителното производство; от поканата за доброволно изпълнение не става ясно сумата от 1670 лева какви разноски по изпълнителното дело включва; налице е прекомерност на заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат в изпълнителното производство.
Ответникът И. И. Д. от гр. К., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи, че жалбата е недопустима, защото действията на съдебния изпълнител по присъждане на размера на разноските и начисляване на лихви и такси не са обхванати от изчерпателното изброяване на чл. 435 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че длъжникът не оспорва дължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но се оспорват начислените разноски и лихви, но тези действия не подлежат на обжалване по ГПК, поради което производството по делото подлежи на прекратяване.
Частната касационна жалба е подадена срещу определение, което не подлежи на контрол от ВКС, а от съответния апелативен съд.
По силата на чл. 437 ал. 4 от ГПК контролът за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител е предоставен на съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт. При прекратяване на образуваното пред окръжния съд производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител по правилата на функционалната компетентност апелативният съд се произнася на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, каквото е и разбирането, дадено в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. на ОСГК и ТК. По силата на чл. 274, ал. 2 от ГПК ВКС разглежда частни жалби само срещу прекратителни определения, поставени за първи път от въззивен съд, какъвто окръжният съд в случая не е, поради характера на функцията на окръжния съд в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Ето защо неправилно окръжният съд в гр. Д. е посочил ВКС като съд, пред който неговото определение да подлежи на обжалване. Жалбата следва да се изпрати за разглеждане на компетентния апелативен съд в гр. В..
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от апелативния съд в гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: