О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 13.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 250 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Образувано е по жалбата на К. З. А. от с. Л., обл. Перник, против определение без номер от 13 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 779 по описа на Софийския градски съд за 2004 г., с което е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба против решение на същия съд. В жалбата се сочи, че определението е постановено в нарушение на чл. 359 от КТ, защото от частния жалбоподател се иска да направи разноски за адвокат, който да приподпише касационната жалба, а трудовите дела са безплатни за жалбоподателя – той е освободен от плащането на всякакви държавни такси и разноски, включително и от разноски по наемане на адвокат, когато то е задължително.
Ответникът “Р” Е. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК от лице, имащо интерес от обжалването на определението на въззивния съд.
За да постанови определението си въззивният съд приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок задължението си касационната жалба да бъде приподписана от адвокат и се приложи пълномощно за това приподписване.
Определението е правилно.
С разпореждане от 2 декември 2009 г. съдията-докладчик по делото указал на жалбоподателя А. в едноседмичен срок касационната му жалба, подадена на 16 юни 2009 г. да се приподпише от адвокат и да се приложи пълномощно за извършеното приподписване. Това разпореждане е съобщено лично на жалбоподателя на 22 декември 2009 г. В указания срок касационната жалба не е приподписана от адвокат.
Не може да се сподели тезата на частния жалбоподател, че, след като производствата, обхванати от хипотезата на чл. 359 от Кодекса на труда, са безплатни за работниците и служителите, то частният жалбоподател е освободен и от заплащане на разноски за наемане на адвокат, когато наемането му е задължително. Според чл. 284 ал. 2 от ГПК, всяка касационна жалба следва да се приподпише от адвокат или юрисконсулт, освен в случаите, когато самият жалбоподател или неговият представител притежават юридическа правоспособност. Законът в посочения текст още изисква към жалбата да се представи пълномощно за приподписването или юридическата правоспособност да бъде удостоверена. За случаите, в които законът предвижда задължителна адвокатска защита или представителство, както е при касационното обжалване в гражданското съдопроизводство и предвид законово предвидени преференции при защитата на определен кръг обществени отношения, както е при трудовите спорове, законодателно е предвидена възможността да бъде предоставяна безплатна правна помощ.
По силата на ГПК адвокатското представителство е задължително предвидено, което обосновава основание за допускане на правна помощ по смисъла на чл. 23 ал. 1 от Закона за правната помощ. Допускането на правната помощ обаче не е безусловно – то следва да бъде съобразено с критериите, дадени в ал. 4 на същия чл. 23 от ЗПП. На последно място, по силата на чл. 40 от ЗПП, представляваният по този начин не дължи каквито и да е средства на назначения му по реда на ЗПП адвокат.
Частният жалбоподател е бил редовно уведомен за законовото изискване за приподписване на касационната му жалба. В законния срок той не е отстранил констатирания от съда недостатък. Впрочем, в самата касационна жалба частният жалбоподател е посочил, че желае да му бъде назначен служебен адвокат за приподписването й, като разноските за възнаграждението му следвало да се поемат от държавата, защото делото е трудово и той е освободен от всякакви такси и разноски, включително и от заплащане на разноски за задължителното приподписване от адвокат. След указание на съда частният жалбоподател не е представил доказателства по смисъла на чл. 23 ал. 4 от ЗПП и съдът е оставил искането за предоставяне на правна помощ без уважение. Това определение на съда е оставено в сила с определение № 638 от 25 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 588 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г. Следователно, на частния жалбоподател още преди разпореждането от 2 декември 2009 г. му е било известно както законовото изискване за приподписване на касационната жалба, така и редът, по който може да му бъде предоставена правна помощ за тази цел. Освен това в самото съобщение за разпореждането от 2 декември 2009 г. отново изрично е записано, че с писмена молба лицето може да заяви желание да ползва правна помощ при необходимост и право за това. Пълното неглижиране от страна на частния жалбоподател на законовоустановените задължения и липсата на желание да се възползва от дадените му от закона възможности, е довело до закономерния резултат при постановяването на атакуваното определение на въззивния съд.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 13 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 779 по описа на Софийския градски съд за 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: