О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 22.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 54 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от А. С. Д. и Л. Л. Д. – двамата от гр. К., приподписана от адв. Н, против определение № 789 от 20 ноември 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 339 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2009 г., с което е потвърдено определение № 1* от 26 септември 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. К. за 2009 г., с което производството по делото е прекратено и исковата молба на частните жалбоподатели против Л. Т. К. и С. Т. К. – двете от гр. К., е върната.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото искането на частните жалбоподатели е ясно – нотариалните актове от 1995 г. на Л. и С. К. да се обявят за нищожни, а извършените сделки да се обезсилят като издадени в противоречие със закона и се излагат изводи на частните жалбоподатели по имуществени взаимоотношения между страните; съдът не е дал възможност на ищците да изложат съображенията си по същество за исканата нищожност на нотариалните актове и делбата на първия етаж, която била извършена при съществени закононарушения; изменено изцяло е решение на ВКС. В инкорпорирано в частната жалба изложение на основанията по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – в какво се състои искането, отправено от частните жалбоподатели до съда, като с този въпрос се засяга правото на иск за защита на собствеността по делбата при наличие на нотариални актове, с които спор е решен незаконосъобразно. Прилагат се нотариални актове, редица съдебни решения по спорове между страните, протоколи, платежни документи и др.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че частните жалбоподатели сезирали съда с некоректно искане, свързано с неясно изложение на обстоятелствата в съобразителната част на исковата молба – и в исковата молба и в допълнителната такава не са посочени обстоятелствата, които да обосновават нищожността на два констативни нотариални акта и един договор за продажба на недвижим имот; предявен е иск за нищожност по чл. 26 от ЗЗД и иск по чл. 576 от ГПК, без да е ясно на коя от хипотезите им се основава искането, поради което исковата молба действително не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 от ГПК.
Ответниците Л. и С. К. от гр. К. не дават отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателите в жалбата и изложението в нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
По действащия процесуален ред за гражданското съдопроизводство условие за допускане на съдебния акт до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. В частната жалба се изразява недоволство от изводите на съда, което по естеството си представлява оплакване срещу заключението за нередовност на предявената от частните жалбоподатели искова молба. Вярно е, че въпросът за това в какво се състои искането, отправено от частните жалбоподатели до съда, е основният въпрос за настоящото производство, но този въпрос засяга същината на претенцията на частните жалбоподатели и съдът не е в състояние да изяснява или тълкува претенцията им, без да са изложени конкретни твърдения, които да могат да обосноват искането. Съдът може да квалифицира искането на ищците, но само въз основа на изложени от тях фактически обстоятелства и само що се отнася до приложимия текст на закона, но не може да извлича и да сочи фактическите твърдения на ищците от тяхно име.
След като частните жалбоподатели не са ангажирали произнасянето на съда по значим правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, каквото е соченото от тях основание, то за касационният съд не е налице възможност да допусне атакуваното определение до касационен контрол. Съдът намира за нужно още да отбележи, че при необходимост във връзка със спорове с други лица, частните жалбоподатели могат да заявят пред съда желание да ползват правна помощ.
Ответниците не претендират заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 789 от 20 ноември 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 339 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: