2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1013/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42
гр. София, 30.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1013 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
А. Б. А., В. Н. Х., В. П. Т., Б. П. Д., В. Д. П., Й. Б. Ц., Роза Г. Ц., К. Б. Ц., Д. В. Ц., Б. Н. Ц., Л. Г. Ц. – М., Н. Г. Г., Г. Г. Ц., Г. В. Ц., В. Т. Ц. и Б. Т. Н. обжалват решение от 21.03.2011 г. по гр. д. № 875/09 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.11.2008 г. по гр. д. № 19 537/06 г. на Софийски районен съд. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Т. П. Г. и М. П. В. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е недопустима.
С исковата молба, подадена на 25.09.2006 г., е предявен иск за собственост на недвижим имот. Според действащия към момента на предявяването на иска чл. 55 ал. 1 б. „б” ГПК /отм./, по искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота. Съгласно удостоверение от 19.06.2006 г., намиращо се на стр. 6 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на имота е 2 376.30 лв., или цената на иска е под 5 000 лв.
Касационната жалба е подадена на 09.05.2011 г., затова приложима е нормата на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията с ДВ бр. 100/10 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. На основание чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК, решенията по въззивни дела които не подлежат на обжалване влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Обжалване на влязло в сила решение е недопустимо, затова касационната жалба не подлежи на разглеждане от ВКС.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представените договори за правна защита и съдействие, касаторите им дължат по 400 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационната жалба на А. Б. А., В. Н. Х., В. П. Т., Б. П. Д., В. Д. П., Й. Б. Ц., Роза Г. Ц., К. Б. Ц., Д. В. Ц., Б. Н. Ц., Л. Г. Ц. – М., Н. Г. Г., Г. Г. Ц., Г. В. Ц., В. Т. Ц. и Б. Т. Н. срещу решение от 21.03.2011 г. по гр. д. № 875/09 г. на СГС и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1013/11 год. на ВКС, І ГО.
ОСЪЖДА А. Б. А., В. Н. Х., В. П. Т., Б. П. Д., В. Д. П., Й. Б. Ц., Роза Г. Ц., К. Б. Ц., Д. В. Ц., Б. Н. Ц., Л. Г. Ц. – М., Н. Г. Г., Г. Г. Ц., Г. В. Ц., В. Т. Ц. и Б. Т. Н. да заплатят общо на Т. П. Г. и на М. П. В. по 400 лв. разноски за всеки един от тях.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: