О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 30.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 204 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. В. Б. от с. М., обл. Стара З. , чрез процесуалния му представител адв. Б, против решение № 1* от 5 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2007 г., в частта му, с която касационната жалба на частния жалбоподател е оставена без разглеждане срещу въззивно решение, с което частният жалбоподател е осъден да заплати 700,82 лева обезщетение за претърпени от ищеца вреди, ведно със законна лихва.
В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, защото съдът е приел жалбата като допустима, насрочил я е в открито съдебно заседание, допуснал е спиране на предварителното изпълнение на обжалваното съдебно решение, като всичко това е резултат от грубото нарушаване на процесуалните правила от въззивния съд, който е излязъл извън рамките на своята компетентност като е определил, че делото подлежи на касационен контрол; касаторът е основал жалбата си на този диспозитив на съда; не е ясно дали е възможно съдът да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване с крайния съдебен акт.
Ответникът С. П. Д. не дава отговор по смисъла на чл. 276 ал. 2 от ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
За да постанови решението в атакуваната му част тричленният състав на ВКС приел, че решението в частта му, с която Б. е осъден да заплати на Д. сумата от 700,82 лева по предявения иск по чл. 45 от ЗЗД, претендиран в общ размер от 993,79 лева, не подлежи на касационно обжалване според чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.), тъй като искът е с цена под 5000 лева.
Срещу частния жалбоподател са предявени обективно съединени иск за заплащане на обезщетение за причинена от него вреда по реда на чл. 45 от ЗЗД в размер на 993,79 лева, произтекла от неполагане на циментова замазка на канала в собствения му гараж и натрупване на пръст до общата оградна мрежа в имота му, ведно със законната лихва, считано от 25 септември 2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и негаторен иск по реда на чл. 109 от Закона за собствеността. С въззивното решение съдът приел, че искът за обезвреда е основателен до 700,82 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, като за остатъка искът е отхвърлен. В края на диспозитива си въззивният съд е посочил, че решението подлежи на обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Решението на касационния съд, имащо характер на определение, е правилно.
Решението е постановено при действието на ГПК от 1952 г. По този процесуален ред са изключени от касационен контрол въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лева, както разпорежда чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.). В разглеждания случай предявеният срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за сторена вреда, е под посочения размер, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Макар да е вярно, че в решението си въззивният съд е посочил, че то подлежи изцяло на касационно обжалване, подобно изявление не променя правилата за допустимост на обжалването, тъй като последното е определено с императивна разпоредба. Това погрешно посочване не е и процесуално нарушение от страна на съда, а частният жалбоподател е следвало сам да вземе предвид задължителните разпоредби за допустимостта на касационното обжалване по реда на ГПК от 1952 г. и да съобрази действията си с тях.
Касационното обжалване по отменения вече ГПК не изисква произнасяне по допустимостта на касационното обжалване преди разглеждането на жалбата в открито съдебно заседание. По аргумент на чл. 100 ал. 3 от ГПК (отм.), по допустимостта на производството съдът може да се произнася през цялото му времетраене до окончателното му приключване със съдебен акт. Ето защо, като с решението си е оставил без разглеждане касационната жалба срещу решението по иск по чл. 45 от ЗЗД, тричленният състав на първо гражданско отделение на ВКС не е нарушил съдопроизводствените правила.
Предвид изложеното, независимо от интереса на касатора решението му да бъде контролирано и от ВКС, съдът правилно е оставил касационната жалба без разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 5 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2007 г., в частта му, с която касационната жалба на Е. Б. е оставена без разглеждане срещу въззивно решение № 81 от 9 май 2007 г., постановено по в.гр.д. № 933 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2006 г., с което Б. е осъден да заплати 700,82 лева обезщетение за претърпени от С. Д. вреди, ведно със законна лихва от 6 юни 2006 г. до окончателното изплащане на сумата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: