О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 15.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2196 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. С. М. от гр. Г. и С. Д. С. и Х. Г. Д. – двамата от с. Ж., общ. Г. , против определение № 447 от 24 септември 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 197 по описа на окръжния съд в гр. Г. за 2008 г., с което е потвърдено определение № 552 от 27 май 2008 г., постановено по гр.д. № 651 по описа на районния съд в гр. Г. за 2008 г. за връщане на исковата молба на частните жалбоподатели по § 12 ал. 1 във връзка с § 28 ал. 2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 108 от ЗС.
В жалбата се сочи, че жалбоподателите не получили дял от склад, предаден на общината от Л. съвет на ТКЗС в нарушение на § 12 ал. 1 и следващите от ПЗРЗСПЗЗ. Иска се “ОУ” да се задължи да извърши разпределение на процесния склад, а актът за общинска собственост да се прогласи за нищожен. В допълнение към жалбата се сочи, че правният интерес е да се обяви нотариален акт за процесния склад за нищожен, като основанието за допускане е чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Към жалбата се представя решение за заличаване на КЗС “С” гр. Г. от 1995 г., удостоверение за притежавани дялове в имуществото на ТКЗС Г. на името на С. М. и решение № 2* от 11 януари 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на ІVГО на ВКС.
Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че правилно първата инстанция е върнала исковата молба, защото констатирани нередовности не били изправени в срок – изложението на обстоятелствата и исканията не са ясни и липсват доказателства за активната легитимация на ищците.
Частните жалбоподатели предявили искова молба с вписано правно основание по чл. 27 ал. 1 във връзка с § 28, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС. В производство по чел. 129 от ГПК съдът съобщил на жалбоподателите да отстранят редица недостатъци на жалбата. Жалбоподателите представили нова искова молба. Съдът върнал исковата молба, тъй като фактическите основания на предявените искове не били конкретизирани, не била представена данъчна оценка, не били посочени доказателства.
След преценка на доводите на жалбоподателите и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, тъй като изложените съображения касаят основателността на претенцията им, но не е посочен онзи съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешаване по различен начин от това в атакуваното решение, би довело до различен резултат по спора и то при наличието на някое от изброените в чл. 280 ал. 1 от ГПК основания. Непосочването на подобен съществен за делото въпрос прави невъзможна преценката за допустимостта на касационното обжалване по отношение на атакуваното определение предвид параметрите на защита, които следва да бъдат съблюдавани от съда при разглеждането на спора – чл. 6 ал. 2 от ГПК сочи, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че представеното решение на състав на ВКС не третира въпроса относно редовността на исковата молба по посочения от жалбоподателите текст, нито пък сочи, че исковата молба по реда за защита, избран от жалбоподателите, може да се отклонява от изискванията за редовност, предвидени в чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Първостепенният съд с разпореждане ясно е посочил на жалбоподателите кои недостатъци на молбата следва да отстранят. Пренебрегването на тези указания, независимо от категоричното убеждение на жалбоподателите за ненужността им, е довела до връщането на исковата им молба. За да защитят правата си, жалбоподателите следва да предявят искова молба, която в пълнота да отговаря на условията за редовност в посочените текстове на ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 447 от 24 септември 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 197 по описа на окръжния съд в гр. Г. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: