Р Е Ш Е Н И Е
№ 705
гр. София, 12.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1035 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на М. С. С., К. Д. А., И. С. С. и С. Д. С. – всички със съдебен адрес в гр. В. адв. С, чрез процесуалния им представител адв. Е, против въззивното решение № 1* от 13 декември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 12 април 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. и вместо него искът на касаторите срещу И. И. Р. и П. М. Р. за установяване, че последните не са собственици на реална част от недвижим имот, е отхвърлен като неоснователен.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторите изтъкват, че според данните по делото след 1991 г. в имота са извършвани допълнително строителни дейности, тъй като постройката е значително увеличена по площ в сравнение с оценената такава през 1994 г.; постройката представлява дървена барака, за изграждането на която не са спазени нормативните изисквания; ответниците не са оспорили правата на собственост на касаторите по делбения протокол от 1946 г. и не е необходимо касаторите да се позовават на давност.
Ответниците И. И. Р. и П. М. Р. – двамата със съдебен адрес в гр. В. адв. К, чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъкват, че събраните във втората инстанция доказателства установяват, че ответниците са собственици на процесния имот, а и касаторите не са оспорили изводите на съдебно-техническата експертиза; ответниците владеят имота с учредено им право за ползване от 1981 г.; постройката не е достроявана и е годна за целогодишно ползване, като ответниците приоритетно живеят в нея. В писмени бележки и лично в съдебно заседание процесуалният представител на ответниците – адв. Н поддържа доводите срещу касационната жалба.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че ищците имат правен интерес да предявят отрицателния установителен иск, тъй като заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имота, обхващащ спорната част, не е издадена и реституционната процедура не е завършена, но за ищците има интерес да установят, че заповед следва да бъде издадена именно в тяхна полза; правото на ползване на ответниците е било валидно предоставено и имотът е идентичен с част от имот на касаторите; постройката в имота е била изградена най-късно през 1987 г.; по пътя на тълкуването следва да се приеме, че постройката трябва да е предназначена за обитаване – временно, сезонно или постоянно, да не са направени от обемно-сглобяеми елементи, а във връзка с правилата за техните характеристики към 1 март 1991 г. те трябва да са годни за обитаване и да имат сезонен характер, за да могат да отговарят на условията за изкупуване по § 4а от ЗСПЗЗ; за да са годни за обитаване по правилото на чл. 177 ал. 3 от Наредба № 5, те трябва да имат стая за обитаване, кухненско помещение или бокс и складово помещение, както и сервизно помещение, да са електрифицирани и водоснабдени; процесната постройка отговаря на всички тези изисквания.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост по реда на чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.). В исковата си молба касаторите сочат, че общият им наследодател придобил имот по силата на съдебна делба от 1946 г. и правото на собственост било възстановено от поземлената комисия, но производството по издаване на заповед по § 4к ал. 7 от ППЗСПЗЗ е още висящо; реална част от 423 кв.м. от имота на касаторите е идентична с част от имот, владян от ответниците без основание, защото не са имали право да заплатят земята – не са построили сграда в имота до 1 март 1991 г., не им е учредено право на ползване и имотът не е идентичен с възстановения на касаторите. Не е спорно, че касаторите са наследници на С. С. , б.ж. на гр. В., починал през 1963 г., който по силата на съдебна спогодба от 1946 г. получил в дял нива в м. „Под ментешето” в землището на с. В., от 1240 кв.м. Нивата била възстановена на наследниците на С. С. с решение на поземлената комисия. На ответника през 1981 г. било предоставено право на ползване на място от 0,6 декара, при граници НПЛВК, път, казан за варене на ракия.
Атакуваното решение е правилно.
Не може да се сподели твърдението на касаторите, че според данните по делото след 1991 г. в имота са извършвани допълнително строителни дейности, тъй като постройката била значително увеличена по площ в сравнение с оценената такава през 1994 г. През 1994 г. била извършена оценка по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на даденото за ползване място, като в оценителния протокол е отразено, че мястото е водоснабдено и електрифицирано и има постройка с разгъната площ от 9,61 кв.м. Нито от свидетелските показания, нито от данните на изслушаната съдебна експертиза може да се съди, че след завършването на постройката (според свидетелските показания през 1983 г.) ответниците са осъществявали дострояване на сградата. И към момента не може да се твърди, че сградата е била осъществявана на етапи, независимо от отразената квадратура в цитираната оценка. Освен това площта на сградата сама по себе си не може да води до категоричния извод, че тя не е годна за обитаване по смисъла на ЗСПЗЗ и Наредба № 5. Невярно е още, че постройката представлява дървена барака, за изграждането на която не са спазени нормативните изисквания. Постройката е трайно прикрепена към бетонова основа и е предназначена, пригодена и използвана за сезонно ползване, при спазване на специфичните изисквания за подобен род постройки.
На последно място, вярно е, че ответниците не са оспорили правата на собственост на касаторите по делбения протокол от 1946 г. Това обстоятелство обаче не е основание за отричане на правата на ответниците. Правопораждащият за тях факт е друг и дори евентуално позоваване на придобивна давност, предвид осъществяването на сложния фактически състав по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не би довело съда до постановяването на друг резултат по спора. Независимо от осъществената делба, правата на ответниците произтичат от друго правно основание, а своите права касаторите биха могли да реализират с други средства по реда на ЗСПЗЗ.
Ответниците претендират сторените по делото разноски, като са представили две адвокатски пълномощни за сумите от 150 лева и от 250 лева. Според правилото на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.) във връзка с ал. 1 на същия текст, на ответниците се дължат разноските за един адвокат, поради което съдът намира, че касаторите следва да бъдат осъдени да им заплатят общо 250 лева.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 13 декември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. “В” бл. 8, вх. 6, ет. 5, ап. 28, К. Д. А., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. “. № 10, ет. 3, ап. 5, И. С. С., ЕГН ********** и С. Д. С., ЕГН ********** – двете с адрес в гр. В., ж.к. “В”, бл. 12, вх. 5, ет. 4, ап. 72, да заплатят на И. И. Р. и П. М. Р. – двамата с адрес в гр. В., ж.к. “В” бл. 305, вх. 6, ет. 8, ап. 117, сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: