О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 09.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 24 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от М. З. Н. и Т. П. Н. – двамата от гр. П., приподписана от адв. К, против определение № 2* от 24 октомври 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е отменено определение № 569 от 17 септември 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. и вместо него молбата на частните жалбоподатели е оставена без уважение за обезпечение на бъдещите им искове, предявими против “Б” ООД със седалище в гр. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смъртта на наследодателя на жалбоподателите П. З. за разликата от 100 хиляди лева до 160 хиляди лева общо за двамата жалбоподатели.
Срещу същото определение, но в частта му, с която е потвърдено определение № 569 от 17 септември 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г., е постъпила частна жалба и от “Б” ООД, със седалище в гр. С., представлявана от управителя Б. А. М. , чрез процесуалния му представител адв. И.
В жалбата на Н. се сочи, че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото искането е подкрепено с достатъчно доказателства, а съдът не може да взема предвид довод за съпричиняване на вредоносния резултат в производството по обезпечение; след като обезщетението се определя от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД, в обезпечителното производство е трудно да се определи точния му размер.
В жалбата на “Б” ООД се сочи, че липсват каквито и да е доказателства, отнасящи се до размера на бъдещите искове; липсват доказателства за претърпени неимуществени вреди; на жалбоподателите Н. вече е изплатено обезщетение от застрахователна компания; определението следва да се допусне при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, защото в атакуваното определение не е разглеждано кумулативното наличие на допустимост, вероятна основателност и обезпечителна нужда.
Касаторите Н. в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК на жалбата на дружеството сочат, че жалбата е недопустима, защото дружеството не е доказало, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, а и неоснователна, защото исковете са подкрепени с убедителни писмени доказателства.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и са редовни по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391 ал. 1 т. 1 от ГПК, а предвид представените писмени доказателства с частната въззивна жалба, исковете са подкрепени до размер от по 50 хиляди лева за всеки от молителите Н. , а над този размер до пълния от общо 160 хиляди лева не са представени достатъчно доказателства.
Частните жалбоподатели Н. са поискали от съда допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл. 200 от Кодекса на труда – обезщетение за смъртта на сина им, произтекла от трудова злополука, в размер на по 80 хиляди лева за всеки от молителите. Представят се доказателства за претърпяна на 21 януари 2008 г. трудова злополука, в следствие на което настъпила смъртта на П. М. З. От представения пред въззивния съд протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката е видно, че пострадалият не е използвал средства за колективна защита при работа на височина.
В представеното от жалбоподателя “Б” ООД определение на окръжния съд в гр. В. по обезпечително производство, съдът е приел, че предявеният иск е допустим, вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда, както и че представените писмени доказателства са убедителни и обуславят вероятната основателност на бъдещия иск.
След преценка на доводите на жалбоподателките и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса подлежи ли на разглеждане въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат в обезпечителното производство, но не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по въпроса следва ли в определението в обезпечителното производство да се разглежда кумулативното наличие на допустимост, вероятна основателност и обезпечителна нужда, за да се определи основателността на искане за обезпечаване на бъдещ иск.
Последният въпрос е съществен за всяко едно обезпечително производство, но в случая не е разрешен противоречиво с разрешението, дадено в представеното определение на друг въззивен съд. В атакуваното определение въззивният съд е приел наличието на всички елементи за основателността на искането, но е взел предвид новопредставени пред него доказателства, поради което е променил и частично резултата по искането.
По въпроса, въведен с частната жалба на Н. касационният съд приема, че в обезпечителното производство не следва да се разрешават въпроси от съществото на делото, тъй като характерът на производството е различен от състезателното производство по исков ред. Не случайно практиката трайно приема, че обезпечението се допуска при вероятна основателност на иска, тъй като в обезпечителното производство могат да се представят единствено и само убедителни писмени доказателства, но те не могат да бъдат оспорвани, нито ответната страна би могла да прави възражения и реплики на твърденията на молителя. Окончателно по основателността на иска се произнася съдът с влязло в сила съдебно решение, което установява безспорност между страните по основанието и размера на претенцията. В това производство още ще бъдат разгледани и възраженията на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, като също се определи и размера на това съпричиняване, ако се установи такова. На последно място, вярно е, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя по справедливост и техния размер ще се определи в течението на исковото производство, но, от една страна, ищците предявяват претенцията си, оценявайки болките и страданията си, а от друга – неимуществените вреди не могат изобщо или твърде трудно е да бъдат отразени в писмени доказателства. Възражението за заплащане на застрахователно обезщетение от трето за спора лице отново следва да бъде разгледано в рамките на исковия процес.
Определението в атакуваната му част е неправилно. При постановяването му съдът е нарушил изискванията на закона, като е излязъл извън рамките на необходимата в обезпечителното производство преценка на доказателствата и твърденията на страните по спора. Ето защо в тази част определението следва да се отмени, като се допусне обезпечение на предявимите искове (вече междувременно предявени от ищците) до пълния размер на сумата чрез налагане на запор на сметките на ответното дружество в посочените банки и се издаде обезпечителна заповед.
Жалбоподателите Н. претендират сторени от тях разноски, които са в размер на 250 лева за услугите на един адвокат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2* от 24 октомври 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е потвърдено определение № 569 от 17 септември 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г.
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2* от 24 октомври 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е отменено определение № 569 от 17 септември 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. и вместо него молбата на М. З. Н. и Т. П. Н. е оставена без уважение за обезпечение на бъдещите им искове, предявими против “Б” ООД със седалище в гр. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смъртта на наследодателя на жалбоподателите П. З. за разликата от 100 хиляди лева до 160 хиляди лева общо за двамата жалбоподатели.
ОТМЕНЯ определение № 2* от 24 октомври 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е отменено определение № 569 от 17 септември 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещите искове на М. З. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н. , ЕГН ********** – двамата с адрес в гр. П., бул. “. № 1* ет. 7, ап. 39, с правно основание по чл. 200 от Кодекса на труда, които ще бъдат предявени против “Б” ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., район “О”, ул. “. № 5, вх. Б, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителите Б. А. М. и Х. А. И. , за заплащане на сумата от общо 60000 лева или по 30000 лева за всеки от молителите, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смъртта на наследодателя им П. М. З. , ЕГН **********, настъпила на 21 януари 2008 г., чрез налагане на обезпечителната мярка ЗАПОР ВЪРХУ БАНКОВИ СМЕТКИ на “Б” ООД до размера на сумата от 60000.00 (шестдесет хиляди) лева, в следните банки: “Алианц Банк България” АД, “Банка ДСК” ЕАД, “Банка Пиреос България” АД, “Българо-Американска кредитна банка” АД, “Емпорики банк – България” ЕАД, “Инвестбанк” АД, “Интернешънъл Асет Банк” АД, “Корпоративна търговска банка” АД, “Насърчителна банка” АД, “НЛБ Банка Запад-Изток” АД, “Обединена Българска Банка” АД, “Общинска банка” АД, “Про Кредит Банк (България)” АД, “Първа инвестиционна банка” АД, “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, “Сосиете Женерал Експресбанк” АД, “Стопанска и инвестиционна банка” АД, “ТВ МКВ Юнионбанк” АД, “ЧПБ Тексимбанк” АД, “Токуда Банк” АД, “Търговска банка Д” АД, “УниКредит Булбанк” АД, “Централна кооперативна банка” АД, “Юробанк И Еф Джи България” АД, “Алфа Банка” – клон България, “БНП Париба С. А.” – клон София, “ИНГ Банк Н. В.” – клон София, “Ситибанк Н. А.” – клон София, “Те-Дже Зираат Банкасъ” – клон София.
ОСЪЖДА “Б” ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., район “О”, ул. “. № 5, вх. Б, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителите Б. А. М. и Х. А. И. , да заплати на М. З. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н. , ЕГН ********** – двамата с адрес в гр. П., бул. “. № 1* ет. 7, ап. 39, сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева сторени от тях разноски за един адвокат в частното касационно производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: