О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 23.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 314 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ТД на Н. гр. П., чрез юрисконсулт М. Т. , против протоколно определение от 15 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 130 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на ТД на Н. гр. П. против решение № 721 от 14 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 687 по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – например по определение № 622 от 30 декември 2008 г. по гр.д. № 2* по описа на І ГО за 2008 г.; следва да се разреши въпросът от кога започва да тече срокът за обжалването на първоинстанционното решение, обявено при условията на чл. 315 ал. 2 от ГПК; жалбата е подадена на 29 юли 2008 г.; съдът е постановил решение на обявената дата, но е връчил съобщение по реда на чл. 45 от ГПК, като в същото изрично е записано, че решението подлежи на обжалване така, както е посочено в него – сиреч в четиринадесетдневен срок от връчването му, с което е даден по-дълъг срок на постановеното решение; съобщението е връчено на 22 юли 2008 г., като в рамките на определения от съда четиринадесетдневен срок е подадена и въззивната жалба; при конкуренцията на срокове е приложим срокът, който е в интерес на жалбоподателя.
Ответницата С. С. Б. от гр. П. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение съдът приел, че според разпоредбата на чл. 315 ал. 2 от ГПК съдът е определил дата, на която да произнесе решението си и е посочил, че от тази дата започва да тече преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване на решението; решението е произнесено на посочената дата; изпращането на препис от решението има уведомителен характер и такава процедура не е предвидена за бързото производство; указанието в съобщението, че решението подлежи на обжалване в нов срок, няма правна стойност при изричното предварително уведомяване от коя дата тече срокът; продължаване на преклузивен срок е недопустимо.
Преди всичко следва да се отбележи, че настоящото производство се развива според правилата за обжалване по чл. 274 ал. 2 от ГПК. Преграждащото определение за хода на делото е постановено от въззивен съд, поради което за разглеждането му при обжалване се прилагат правилата за въззивното обжалване на определения, а не тези за касационното обжалване. Затова съдът не се произнася по наведените неправилно от страна на частния жалбоподател доводи във връзка с основанията за допускане до касационен контрол според чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Атакуваното определение е неправилно.
По делото се установява, че в съдебно заседание по спора пред първоинстанционния съд, на което е присъствал процесуалния представител на частния жалбоподател, съдът е посочил, че ще произнесе решението си на 14 юли 2008 г., от който ден тече срокът за обжалване на решението. Решението е обявено на посочената дата и в диспозитива му е отразено, че подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от датата на съобщаването му на страните. Съобщения на страните с приложен препис от решението са изпратени, като в самото обявление е посочено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. Частният жалбоподател е получил съобщението на 22 юли 2008 г. Въззивната му жалба е подадена в съда на 29 юли 2008 г.
Според правилото на чл. 315 ал. 2 от ГПК, в заседанието за разглеждане на делото по бързо производство съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече и срокът за обжалването на решението. Текстът на чл. 62 ал. 3 от ГПК пък сочи, че когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичането на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В разглеждания случай сме изправени точно пред тази втора хипотеза.
Независимо дали изпращането на съобщение за постановеното решение е станало погрешно, чрез него съдът е определил друг, по-дълъг срок от определения в закона и от първоначално заявения от самия него. Ето защо извършването на действия след законния срок, изразило се в подаване на въззивна жалба в деня след изтичането на законния срок, но при спазването на срока съобразно полученото съобщение, не следва да се смята за просрочено. Страната е била уведомена с нарочно съобщение за началния момент, от който срокът започва да тече, поради което, независимо от други предходни уведомявания, въззивната жалба не е предявена след изтичането на срока за подаването й. Затова определението в атакуваната му част следва да се отмени, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на частния жалбоподател.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 15 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 130 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на ТД на Н. гр. П. против решение № 721 от 14 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 687 по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г.
ВРЪЩА делото на окръжния съд в гр. П. за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на ТД на Н. гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: