Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. София, 18.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4850 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на З. Г. З. от гр. П., против въззивното решение без номер от 21 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 386 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 6 февруари 2006 г., постановено по гр.д. № 962 по описа на районния съд в гр. К. за 1994 г. в частта му, с която е отхвърлен ревандикационният иск на З. против К. К. Ц. от гр. К. за отстъпване на владението на 500 кв.м. от полска култура в м. “Б” в землището на гр. К. част от имот № 0310014.
П. е и касационна жалба от Д. Д. М. и Р. Д. Ж. – двете от гр. С., срещу същото решение в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 16 февруари 2007 г., постановено по същото първоинстанционно дело на районния съд в гр. К. в частта му, с която е отхвърлен ревандикационният иск на М. и Ж. против К. К. Ц. от гр. К. за отстъпване на владението на 500 кв.м. от полска култура в м. “Б” в землището на гр. К. част от имот № 0310014.
С писмено становище ищцата М. Г. Т. сочи, че касационната жалба на З. З. е основателна и се присъединява към нея.
В жалбата на З. З. се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторката изтъква, че съдът не е преценил всички доказателства по делото и е пренебрегнал факта, че майката на касаторката инкогнито е упражнявала фактическа власт върху имота след отнемането му през 1959 г. и тя е позволявала на ответника да ползва имота; необосновано са пренебрегнати заключенията на експертизите за местоположението на имота; недопустимо е обсъждано правото на собственост към момента на отнемането на земеделския имот, тъй като не е налице спор за имуществено право по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а и собствеността не се оспорва; неоснователно не е преценено удостоверението от емлячния регистър; подаването на заявлението за възстановяване на собствеността от един от наследниците ползва и останалите наследници или съсобственици; обектът на собственост е бил в достатъчна степен индивидуализиран, а и решението на поземлената комисия има конститутивно действие; неправилно е преценено претендираното от ответника право на собственост. В съдебно заседание процесуалният представител на касаторката – адв. Г, изтъква доводи за незаконосъобразността на атакуваното решение.
В жалбата на Е. Д. , чрез процесуалния й представител адв. С, се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторката изтъква, че е собственица на имота по наследство и земеделска реституция, като собствеността е установена с нотариални актове от 1920 г., имотът е деклариран през 1949 г. и е реституиран по искане на един от наследниците; ответникът не е могъл да придобие имота по давност; съдът неправилно е преценил доказателствата.
В съдебно заседание М. Т. , чрез процесуалния си представител адв. Е, както и в писмени бележки, изтъква доводи за безспорните доказателства за собствеността върху реституираните имоти.
Ответникът К. К. Ц. от гр. К., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) на касационната жалба на Е. Д. изтъква, че не е налице още първата предпоставка за уважаването на ревандикационният иск; всички доводи в жалбата са неоснователни, а атакуваното решение е обосновано. С друго възражение срещу жалбата на З. З. ответникът сочи, че се иска прехвърляне на тежестта на доказване в процеса върху него; неправилно поземлената комисия е издала второ решение за възстановяване на собствеността върху имота. С възражения срещу жалбата на Д. М. и Р. Ж. , както и срещу становището на М. Т. , ответникът изтъква, че посочените страни нямат възможност да атакуват решението, защото по отношение на тях то е влязло в сила.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационните жалби на З. З. и Е. Д. са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Касационната жалба на Д. М. и Р. Ж. следва да се остави без разглеждане, защото тяхната въззивна жалба е била върната и решението на първостепенния съд по отношение на тях е влязло в сила. Не следва още да се вземат предвид и доводите в становището на М. Т. , в което се заявява, че тя се присъединява към жалбата на З. , защото Т. не е обжалвала първоинстанционното решение и за нея също то е влязло в сила.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че не е установено ищците да са придобили правото на собственост върху процесните имоти, защото не е установено наследодателите на ищците да са придобили правото на собственост върху спорните имоти, а само, че общият наследодател на страните Г през 1920 г. една част в съсобственост, а друга – в индивидуална собственост, е придобил имоти в посочената местност, но не е установено съсобствеността с третото лице да е прекратена към момента на смъртта на Г. Т. , както и след смъртта на него и съпругата му низходящите да са извършили делба, като именно двамата братя са получили в дял лозе от три декара и овощна градина от два декара; към момента на образуването на ТКЗС не е установено наследодателите на ищците да са притежавали описаните два имота по посочените придобивни способи, както и че те са идентични с описаните в нотариалните актове от 1920 г. имоти или части от тях, а в емлячните регистри не е записан способът за придобиване на имотите; на възстановяване подлежат само притежаваните преди кооперирането земи, поради което решението на поземлената комисия не може да легитимира ищците като собственици; административният орган по земеделска реституция е следвало да се произнесе само по възстановяването на собствеността на наследниците на Г. Т. , защото е сторено искане за възстановяване на собствеността само от неговите наследници, но не и от наследниците на брат му П.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността. В исковата си молба, както и със съответните й уточнения, касаторките З. и Д. са посочили, че са собственици на основание наследствено правоприемство, доброволна делба и земеделска реституция върху лозе от три декара и овощна градина от два декара в м. “Б” в землището на гр. К., от които около 500 кв.м. са оградени от ответника К. Ищците са дъщери на Г. и П. Т. , които пък, заедно със сестра си В. К. , са деца на Г. Т. М. , б.ж. на г. Кюстендил, починал през 1932 г.
Атакуваното решение е правилно.
Първата предпоставка за основателността на ревандикационния иск е ищецът да установи, че е носител на правото на собственост. В тази връзка пред съда трябва да се представят съответните доказателства по твърдените от ищеца способи за придобиване на правото на собственост. В случай, че ответната страна оспори именно принадлежността на правото на собственост, за ищеца не е достатъчно да се позовава на осъществена земеделска реституция, а чрез главно и пълно доказване е необходимо да установи правопораждащите факти по претенцията си. В разглеждания случай ответникът Ц. е сторил именно такова оспорване на правото на собственост, поради което напълно основателно съдът не се е задоволил безусловно да приеме възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, а е подложил на изследване както правата на общия наследодател на страните, така и обстоятелствата по твърденията на ищците във връзка с преминаването на собствеността на конкретните имоти от него на неговите наследници и наследодатели на ищците.
Не е спорно, че общият наследодател на ищците – друго лице, през 1920 г. закупили нива от около 7 декара в м. “Б”, а през същата година по обстоятелствена проверка бил признат за собственик на нива в същата местност от около четири декара. Данни за делба на закупения имот между Т неговия съсобственик, или пък за придобиването на имота изцяло от Т. , не се представят. Не се сочат доказателства за извършена от Т. и приживна делба. След смъртта му в емлячния регистър от 1949 г. като собствени на П. и Г. Т. са записани 3 декара лозе и 2,1 декара овощна градина в м. “Б”, без да е ясно дали тези имоти са част от имотите по нотариалните актове от 1920 г. Макар ищците да сочат като придобивно основание и делба, не са представени доказателства за поделяне на останалите в наследство имоти от Г. между двамата му синове и дъщерята В. Съвкупността на посочените обстоятелства правилно е мотивирала въззивния съд да приеме, че липсва основание да се приеме, че записаните в емлячния регистър имоти на братя Т са части именно от закупения и придобития имоти, както и че братя Т са получили по наследство и делба части от имотите по нотариалните актове от 1920 г. Неоснователно се твърди от касаторката З. , че били пренебрегнати данните от експертизите за местоположението на имота. Въпросът за идентичността на възстановения имот с части от придобитите от Г. Т. имоти би могъл да се разреши само със свидетелски показания, каквито не са ангажирани от страна на ищците, при липсата на картен материал към 1920 г.
По заявление на касаторката З. (дъщеря на Г. Т. ) поземлената комисия през 1992 г. възстановила на наследниците на П. и Г. Т. правото на собственост върху лозе от три декара и овощна градина от два декара в м. “Б”. С друго решение от 1996 г. поземлената комисия възстановила собствеността на братя Т с един имот – полска култура от 5,001 декара. Съседен на възстановения имот е възстановен на сестрата на П. и Г. – В. К. По специалната процедура, предвидена в ЗСПЗЗ, се възстановява собствеността върху имоти, които са притежавани преди образуването на ТКЗС. В случай, че реституцията е осъществена, но при оспорването на правото на собственост вносителят на земята, респективно – неговите наследници, не успеят да докажат материалноправната си легитимация, възстановените собственици не могат да се позовават на действието на реституционното решение. За установяване правото на собственост още не е достатъчно само да се докаже, че съпругата на Г. е стопанисвала процесния имот, като аргумент в тази насока давали данните, че именно тя е позволила на ответника Ц да обработва имота и да издигне постройки в него. На първо място, ответникът получил разрешение от “баба М. ” да ползва имота около 1957 г. – около образуването на ТКЗС, а не в период преди това, който да установи владение от страна на братя Т. Освен това даденото позволение не е доказателство за това, че този имот е именно имотът, получен по наследство и делба от братя Т.
След като ищците не са установили материалноправната си легитимация, без значение е на какво основание ответникът гради своята теза за собствеността. По спора е установено, че със съдебно решение от 1992 г. К. Ц. бил признат по отношение на общината в гр. К. за собственик на основание давностно владение на дворно място от 437 кв.м., при съседи от две страни братя Т. Дали по отношение на процесния имот, предвид неговия характер, е допустимо приложението на правилата на придобивната давност, е неотносимо в случая, тъй като ищците не са защитили собственическите си претенции.
Ответникът К. Ц. претендира заплащане на сторените в касационната инстанция разноски, които са в размер на 40 лева по договор за правна защита и съдействие и му се дължат на основание чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.).
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Д. М. и Р. Д. Ж. – двете от гр. С.,, ул. “. № 2, срещу въззивното решение без номер от 21 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 386 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 6 февруари 2006 г., постановено по гр.д. № 962 по описа на районния съд в гр. К. за 1994 г. в частта му, с която е отхвърлен ревандикационният иск на Д. М. и Р. Ж. против К. К. Ц. от гр. К. за отстъпване на владението на 500 кв.м. от полска култура в м. “Б” в землището на гр. К. част от имот № 0310014.
В тази част решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение въззивното решение без номер от 21 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 386 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2007 г., в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение без номер от 6 февруари 2006 г., постановено по гр.д. № 962 по описа на районния съд в гр. К. за 1994 г. в частта му, с която е отхвърлен ревандикационният иск на З. Г. З. от гр. П. против К. К. Ц. от гр. К. за отстъпване на владението на 500 кв.м. от полска култура в м. “Б” в землището на гр. К. част от имот № 0* и е оставено в сила решение без номер от 16 февруари 2007 г., постановено по същото първоинстанционно дело на районния съд в гр. К. в частта му, с която е отхвърлен ревандикационният иск на Е. П. Д. от гр. К. против К. К. Ц. от гр. К. за отстъпване на владението на 500 кв.м. от полска култура в м. “Б” в землището на гр. К. част от имот № 0310014.
ОСЪЖДА З. Г. З., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. “. № 10, ап. 3 и Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. “. № 4, бл. 46, вх. “Б”, ап. 39, да заплатят на К. К. Ц. от гр. К., ул. “Белия камък4 № 2, сумата от 40,00 (четиридесет) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: