О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр. София, 08.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 79 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “П” АД със седалище и адрес на управление в гр. В., чрез юрисконсулт П. К. , против определение № 224 от 7 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател против въззивното решение № 835 от 11 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 855 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото съдът не е изследвал събраните доказателства; не е обсъдено, че на последното съдебно заседание представител на частния жалбоподател не е присъствал; съобщение за изготвеното решение е получено на 17 юни 2009 г.; съдът в определението си веднъж приел, че касационната жалба е постъпила в срок, след което обаче я е приел за недопустима; определението противоречи на практика на ВКС; липсва легална дефиниция в ГПК на понятието “подаване на жалбата след изтичане на преклузивния срок” и откога започва да тече срокът за страната, която не е присъствала на последното по делото заседание пред съответната инстанция.
Ответницата Н. Д. Т. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи, че касационната жалба е просрочена, защото частният жалбоподател е получил препис от решението по силата на чл. 7 ал. 2 от ГПК, а не му е връчено съобщение по смисъла на чл. 45 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение съдът приел, че въззивният съдебен акт бил обявен в деня, посочен от въззивния съд в последното заседание по делото и от този ден тече едномесечният срок за обжалване, но касационната жалба е подадена два дена след изтичането на преклузивния срок; на страната е изпратен препис от решението по чл. 7 ал. 2 от ГПК, което е видно и от съобщението.
По делото се установява, че в спор по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от Кодекса на труда, в съдебното заседание на въззивния съд от 1 юни 2009 г. съдът е изслушал съдебните прения и е обявил изрично, че решението му ще бъде произнесено на 15 юни 2009 г. В съдебното заседание процесуален представител на ответника – частен жалбоподател в настоящото производство, не е присъствал, но писмени бележки са постъпили в деловодството на съда на 5 юни 2009 г. Решението на въззивния съд е обявено на 11 юни 2009 г., но в него нарочно е посочено, че то подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 15 юни 2009 г. – датата според определения от съда ден за обявяване на решението. На 17 юни 2009 г. частният жалбоподател е получил съобщение с приложен препис на решението, в което отново е подчертано, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. Касационната жалба е постъпила в деловодството на въззивния съд на 17 юли 2009 г.
Атакуваното определение е правилно.
Според правилото на чл. 317 от ГПК, правилата на Г. 25 се прилагат и за производството пред въззивния съд. Глава 25 от ГПК определя специфични правила за гражданското съдопроизводство по изчерпателно изброени видове искове, между които и тези за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, както е в процесния случай. Законодателното разрешение, предвид особеностите и значимостта на определен кръг обществени отношения, дава специални срокове за извършване на съдопроизводствените действия. Според текста на чл. 315 ал. 2 от ГПК, в заседанието за разглеждане на делото по бързо производство съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече и срокът за обжалването на решението. По посочените в чл. 310 от ГПК видове искове срокът, в който съдебното решение следва да бъде постановено, е двуседмичен след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, както разпорежда чл. 316 от ГПК. Съобразявайки това правило, в заседанието по делото съдът определя и деня, в който ще обяви решението си (чл. 315 ал. 2 от ГПК). Срокът за обжалване на решението започва да тече именно от деня, в който решението е обявено. По силата на чл. 7 ал. 2 от ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Това връчване при хипотезата на чл. 315 ал. 2 от ГПК не създава предпоставка за начало на нов срок за обжалване, защото сроковете по Г. 25 от ГПК са установени с оглед необходимостта изрично посочените спорове да бъдат разрешени в максимално кратък период от време. Без значение е дали страната е проявила процесуална активност и дали е присъствала/била е представлявана в съдебното заседание, тъй като характерът на съответното особено исково производство предпоставя строго определени процесуални срокове. Само в случай, че съдът по някаква причина не обяви решението на посочената в съдебното заседание дата, а го обяви на по-късна дата, тогава за страната срокът за обжалване ще започне да тече от датата, на която е получила съобщението за постановеното съдебно решение в съответствие с правилата на Г. 6, раздел І от ГПК.
В настоящия случай частният жалбоподател не е бил представляван в съдебното заседание, в което делото е разгледано. Предвид характера на предявените искове, съдебното производство за въззивната инстанция е приключило според правилата на Г. 25 от ГПК. Частният жалбоподател е бил наясно с процесуалните срокове, като индиция в тази насока са представените четири дена след съдебното заседание писмени бележки. Освен това частният жалбоподател е получил и препис от постановеното решение само два дена след началото на срока за касационно обжалване. В придружаващото решението съобщение отново е подчертано, че решението подлежи на обжалване както е посочено в него. Затова напълно основателно тричленният състав на касационния съд е приел, че не е изправен пред хипотезата на съобщаване на съдебен акт по реда на чл. 37 и сл. от ГПК, а пред връчване на препис от такъв по реда на чл. 7 ал. 2 от ГПК. Касационната жалба, подадена след изтичането на законовоустановения едномесечен срок, като просрочена, правилно е оставена без разглеждане.
Ответницата не претендира разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива в настоящото производство не се представят, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 224 от 7 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: