Определение №446 от 27.7.2009 по ч.пр. дело №371/371 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 446
 
гр. София, 27.07.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                     ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 371 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. С. Н. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. С, против разпореждане № 3* от 31 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 624 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е върната касационната жалба на частната жалбоподателка против решение № 1* от 18 декември 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че въззивният съд не следва да нарушава принципа на диспозитивност в процеса като тълкува изложеното в жалбата, за да извлече съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос; на въззивния съд е възложена само проверката дали основанията за допустимост фигурират в приложение към жалбата; дори и изложението на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК да е негодно, съдът не връща жалбата, а я изпраща за преценка на ВКС.
Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане въззивният съд приел, че жалбоподателят не е отстранил допусната нередовност – не е посочено кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд, което обуславя извода за допускане на касационното обжалване; липсва и обосновка на сочените основания за допускане до касационен контрол; тъй като е недопустимо същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос да бъде извличан, с което би се нарушил принципа за диспозитивност в процеса, жалбата следвало да се върне.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
С разпореждане № 1* от 17 февруари 2009 г. касационната жалба на частната жалбоподателка била оставена без движение, като й била дадена възможност да я приведе в съответствие с чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК и да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК, като посочи и обоснове кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от съда, което обуславя извода за допускане до касационно обжалване. Освен това на касаторката е посочено, че следва да представи ония решения, с които доказва наличието на някои от посочените основания, а ако това са решения на ВКС – да посочи точният им номер, както и да представи доказателства за внесена такса за производството по допускане до касационен контрол. В указания срок касаторката представила уточнение към касационната жалба, в което посочила кои според нея са основанията за допускане до касационен контрол.
При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателката е изпълнил изискванията на закона в чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, като в уточнение към касационната жалба, имащо характер на изложение, е посочила на кое основание смята, че жалбата следва да бъде допусната до касация. Необходимо е да се отбележи, че прецизността на изложението не може да бъде преценявана от въззивния съд, тъй като той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – досежно наличието на всички елементи по чл. 284 от ГПК. След като съдът е изпълнил задължението си да укаже на касатора, че липсва изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК и касаторът е представил изложение според своите разбирания за мотивиране и пълнота, то въззивният съд следва да администрира жалбата. Обемът на мотивировката на основанията за допускане зависи изцяло от преценката на касатора, като при липса на такава, или при недостатъчна обосновка, върху касатора ще тежи заплахата жалбата му да не бъде допусната до касационен контрол. Преценката по основанията за допускане до касационен контрол лежи у ВКС.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОТМЕНЯ разпореждане № 3* от 31 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 624 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
ВРЪЩА делото за администриране на касационната жалба на М. С. Н. от гр. В., против решение № 1* от 18 декември 2008 г.,постановено по в.гр.д. № 624 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top