Р Е Ш Е Н И Е
№ 623
гр. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 768 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на С. А. Г. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Л, против въззивното решение без номер от 25 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 893 по описа на Софийския градски съд за 2006 г., в частта му, с която е отменено решение № 140 от 21 юли 2006 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г. по отношение на предоставянето на родителските права и ползването на семейното жилище, като родителските права по отношение на децата от брака са предоставени на бащата, касаторката е осъдена да заплаща издръжка и семейното жилище е предоставено за ползване от бащата до навършването на пълнолетието на децата.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторката изтъква, че съдът е основал решението си само на показанията на една свидетелка, а свидетелката на касаторката практически не е била разпитвана; изявленията на децата показват влиянието и манипулациите на бащата; свидетелите пред първата инстанция сочат, че касаторката е била жертва на побои от страна на съпруга си; касаторката е била принудена да напусне жилището поради тормоз; възможно е жилището да бъде разделено на две за ползване; касаторката редовно се грижи за децата и само тя се интересува от здравето им; ответникът е имал становище за запазване на брака, което прави твърдението за извънбрачна връзка на касаторката невярно; бащата настройва и отчуждава децата.
Ответникът И. С. Г. не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че след като ищцата напуснала семейното жилище ответникът поел изцяло грижата за децата и се справя добре, като децата изразяват желание да останат при него; майката търсела децата само около делото; становището на социалната служба е децата да останат при бащата; децата се чувстват сигурни и спокойни при бащата; майката е осъдена да заплаща издръжка и е определен режим на лични отношения; семейното жилище е предоставено на бащата, макар да е собствено на майката, заради интересите на децата и вината на майката за разстройството на брака.
Съдът е сезиран с искове по чл. 106 ал. 1 и чл. 107 от С. кодекс в рамките на бракоразводен процес, като решението по брачните искове е влязло в сила. В исковата си молба касаторката е посочила, че желае да й бъдат предоставени родителските права по отношение на децата и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея. От брака между страните са родени три деца – С. , роден на 15 юни 1991 г. (пълнолетен към момента на съдебното заседание пред ВКС) и близнаците З. и А. , родени на 30 април 1995 г. Не е спорно, че семейното жилище е лична собственост на касаторката. Брутният доход на бащата от трудово правоотношение като учител възлиза на около 400 лева месечно. Майката има доходи от свободна професия и от наем.
Атакуваното решение е правилно.
Неоснователно е твърдението на касаторката за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството, изразило се в неправилно тълкуване на събраните доказателства и в неравна възможност на страните да защитят тезите си чрез свидетелски показания. Разпитът на свидетелите от въззивния съд е станал в присъствието на процесуалните представители на страните. Не са установени каквито и да е данни за нарушаване на правото на страната да задава въпроси на свидетеля. Липсва и искане за поправка на съдебния протокол, което евентуално би навело съмнение за оказано такова предпочтително отношение към някоя от страните. Според съдебния протокол, свидетелката на касаторката не е дала никакви сведения за живота на страните или за родителските им качества. Невярно се твърди от касаторката, че свидетелите пред първата инстанция установили, че касаторката е била жертва на побои от страна на съпруга си. Свидетелите, изслушани пред първата инстанция, предават посочена от касаторката информация за домашно насилие спрямо нея и за проблеми със съпруга й, произтичащи от естеството на работата й като художник-приложник, но не съобщават преки впечатления от взаимоотношенията между съпрузите и от качествата, които са проявявали в ежедневието като родители. Единствено св. В дава непосредствени впечатления от живота на страните, като твърди наличието на извънбрачна връзка, която е станала причина за разрива между страните, както и че настроението на касаторката било изключително променливо и тя не издържала на напрежението да гледа три деца. Поради липсата на заинтересованост у свидетелката и представените непосредствени впечатления, правилно въззивният съд е съобразил нейните свидетелски показания, за да обоснове изводите си по спорните въпроси. Касаторката не е успяла да представи пред съда убедителни доказателства в полза на твърдението си, че е била принудена да напусне жилището поради тормоз.
Ответникът не оспорва твърдението на касаторката, че тя редовно се грижи за децата и се интересува от здравето им, макар подобни обстоятелства да се опровергават в изявленията на децата пред въззивния съд. Касационният съд приема, че дори и спорадичната грижа за децата следва да се цени като проява на естествена майчина любов, показването на която не е била препятствана от страна на бащата. След като отношенията между бившите съпрузи не са доведени до степен на непоносимост и независимо от определения режим на лични отношения, въпрос на договорка между родителите е кога и как да се грижат за децата си, макар единият от тях по силата на съдебното решение да е натоварен и с отговорността да упражнява родителските права.
Правилно въззивният съд е приел, че децата следва да бъдат оставени да растат в привичната им среда до момента на развода. Основен въпрос пред съда при определянето на родителските права е интересът на децата. Според социалния доклад, представен пред въззивния съд, в интерес на децата е да бъдат отглеждани заедно от бащата. Такова е становището и на децата. От събраните доказателства по делото е установено, че бащата е добър родител, който поема ежедневните грижи за трите си момчета и е съпричастен към грижите и проблемите им. Реакцията срещу майката, заявена от децата в изслушването пред въззивния съд, не може да се квалифицира като манипулиране от страна на бащата, а като нормална реакция срещу родителя, който ги е изоставил и не споделя ежедневието си с тях.
На последно място, касаторката твърди, че е възможно жилището да бъде разделено на две за ползване, както е било направено между нея й майка й докато е била жива. От свидетелските показания на св. В е видно, че жилището се състои от голям вестибюл, от който се влиза в няколко стаи. Доказателства за възможността за разделяне на жилището, така че да се ползва безконфликно от двамата съпрузи, не са събирани изобщо, тъй като подобен довод се изтъква от касаторката за пръв път пред касационния съд. Ето защо не може да се приеме, че друго разрешение по отношение на семейното жилище би било по-подходящо от възприетото от въззивния съд.
При постановяването на атакуваното решение въззивният съд е взел предвид всички значими и относими по спора факти и обстоятелства. След като твърдените от касаторката пороци на решението не се установяват, то трябва да бъде оставено в сила.
Ответникът не претендира присъждане на разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 25 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 893 по описа на Софийския градски съд за 2006 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение № 140 от 21 юли 2006 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г. по отношение на предоставянето на родителските права и ползването на семейното жилище, като родителските права по отношение на децата от брака са предоставени на И. С. Г., С. А. Г. е осъдена да заплаща издръжка и семейното жилище е предоставено за ползване от И. Г. до навършването на пълнолетието на децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: