Р Е Ш Е Н И Е
№ 624
гр. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 810 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на С. Д. С. от гр. М., против въззивното решение без номер от 20 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 85 по описа на окръжния съд в гр. М. за 2000 г., с което е отменено решение без номер от 13 януари 2000 г., постановено по гр.д. № 909 по описа на районния съд в гр. М. за 1998 г. и предявеният от касатора ревандикационен иск против П. и Д. В. е отхвърлен като неоснователен.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторът изтъква, че нотариусът не е трябвало да издава нотариалния акт на ответницата при положение, че преди това е издал такъв на него; ответницата не е придобила имота, защото не го е владяла необезпокоявано повече от двадесет години; неправилно съдът е приел, че С. не е обективирала промяната на държането си във владение спрямо децата си; извършените строежи не сочат намерение за своене на чужд имот; ответницата не е собственица, тъй като до отмяната на ЗСГ се забранява придобиването по давност на недвижим имот; декларирането на имота от бащата на ответницата не представлява начало на давностно владение, а и не е демонстрирано пред собственика; къщата е построена върху земя на бащата на С. , която пък я е придобила по наследство; не е представен договор за закупуване на земята от бащата на ответницата; бащата на ответницата не се е позовал на изтекла в негова полза давност.
Ответницата П. Р. В., в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че майка й никога не е изявявала пред нея намерението си да владее имота само за себе си; майката С. не е имала претенции за изградените от В. сгради в имота; ответницата владяла имота и го обработвала; построената през 1978 г. баня от ответницата останала за ползване на майка й и сестра й Т. – майка на касатора, а ответницата достроила други за себе си; ако ответницата не е могла да придобива имота по давност, същото се отнася и за майка й; договорът за покупка на бащата на ответницата от 1950 г. е предаден на касатора, тъй като той получил всички документи по нотариалното дело; имотът е деклариран от бащата на ответницата още приживе на дядо й. Лично в съдебно заседание ответницата поддържа възраженията си.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че прехвърлителката по договора за продажба на имот срещу задължението за издръжка и гледане не е отблъснала владението на ответницата В не е демонстрирала намерение да владее за себе си; ответницата е извършвала подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на майка си от 1967 г. до позоваването й на изтекла в нейна полза придобивна давност през 1995 г.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността. В исковата си молба касаторът сочи, че е собственик на процесния имот по силата на алеаторен договор, но ответниците, които са съпрузи, строят в имота.
Касаторът основава правата си на договор от 1994 г.за прехвърляне на имот в негова полза срещу задължение за издръжка и гледане от баба си С. П. , която е майка и на ответницата. С договора на касатора се прехвърля цялото дворно място, жилищна сграда и паянтова стопанска сграда. През 1995 г. ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост върху 1/8 идеална част от процесното дворно място, масивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и масивен гараж на основание наследство и давност.
Атакуваното решение е правилно.
Основателността на осъдителния иск за собственост се обуславя от кумулативното наличие на три предпоставки – ищецът да е собственик на претендирания имот, ответната страна да осъществява фактическо господство върху имота и за това владение или държане да не съществува правно основание. В разглеждания случай съвкупността от представените доказателства води до извода, че ищецът не е изключителен собственик на процесния имот, а ответницата по иска притежава права върху част от него, поради което владението й не е без правно основание.
Не е спорно по делото, че праводателката на касатора – С. , е съпруга на Р. П. , починал през 1967 г., а ответницата – една от неговите дъщери. Касаторът е син на друга негова дъщеря.
Неоправдано е твърдението на касатора, че ответницата не е придобила имота, защото не го е владяла необезпокоявано достатъчно дълго, за да го придобие по давност. Според свидетелските показания, ответницата и съпругът й правели различни подобрения и строежи в имота от 1976 г. насетне, но не е установено тя да е демонстрирала намерението си едва от посочената година, тъй като тя не е прекъсвала владението си върху имота от смъртта на бащата през 1967 г. Видът на подобренията и строежите посочва несъмнено отношението на ответницата като собственица на процесния имот. Липсват данни за това майката С. да се е противопоставяла на владението на дъщеря си; дори напротив – тя (както впрочем и майката на касатора) се е ползвала от подобренията, което следва да се цени като приемане на осъществяваното от дъщерята владение. Основателно в тази връзка въззивният съд е заключил, че не са събрани каквито и да е доказателства за демонстрирано от майката намерение да владее единствено и само за себе си дворното място и постройките в него. При това положение с алеаторния договор прехвърлителката е продала на касатора повече права от притежаваните от нея, поради което е налице правно основание за владение на процесния имот от ответниците, което пък води до извода за неоснователността на осъдителния иск за собственост.
Ответниците не претендират разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 20 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 85 по описа на окръжния съд в гр. М. за 2000 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: