О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 21.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 613 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Регионалната и. по о. и контрол на общественото здраве – П. , представлявана от юрисконсулт Р. Г. , против разпореждане № 849 от 12 август 2009 г., постановено по в.гр.д. № 231 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г., с което е върната касационната жалба на РИОКОЗ П. против решение № 151 от 16 юни 2009 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
В жалбата се сочи, че атакуваното разпореждане е неправилно, защото в касационната жалба е възразено срещу завишаването на сумата по първоинстанционното решение с 3000 лева, а апелативния съд не сочи конкретни факти и обстоятелства, които да налагат завишаване на обезщетението за неимуществени вреди; частният жалбоподател е държавно учреждение и е освободен от внасяне на държавни такси; за определяне на неимуществените вреди следва да се прецени конкретният казус, поради което не е възможно да се приложат решения, които да съдържат този материалноправен въпрос и да са решавани противоречиво с практиката на ВКС или от самите съдилища.
Ответниците Г. К. Х. и МБАЛ П. А. не дават отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че касаторът не е изпълнил дадените с разпореждане № 750 от 24 юли 2009 г. указания за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284 от ГПК за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК и за прилагане на документ за внесена държавна такса от 30 лева по сметката на ВКС, поради което върнал жалбата.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
Касационната жалба против въззивното решение е постъпила във въззивния съд на 21 юли 2009 г., поради което по отношение на съдържанието й и необходимите към нея приложения следва да се прилага редът на действащия ГПК. След постъпването на касационната жалба въззивният съд е извършил проверката по чл. 285 от ГПК за спазването на изискванията на чл. 284 от ГПК, констатирал е нередовности и с разпореждане № 750 от 24 юли 2009 г. е указал на касатора да представи подобно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК, в което да посочи кои са съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които са решавани в противоречие с практиката на ВКС или са решавани противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, подкрепени със съответните доказателства (съдебни актове), с преписи за другата страна, както и да се представи документ за внесена държавна такса от 30 лева по сметката на ВКС за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
Съобщението, заедно с препис от самото разпореждане, е получено от касатора на 29 юли 2009 г. На 3 август 2009 г. касаторът с молба представил съдебни актове, като твърдял, че въпросът за определяне на обезщетение по справедливост за претърпени неимуществени вреди е бил разрешаван противоречиво. Касаторът представил и вносна бележка за внесена държавна такса от 30 лева. Като счел, че нередностите на касационната жалба не били отстранени, съдът постановил атакуваното разпореждане.
При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на закона в чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, като в допълнителната молба е посочил на кое основание смята, че жалбата следва да бъде допусната до касация. Необходимо е да се отбележи, че прецизността на изложението не може да бъде преценявана от въззивния съд, тъй като той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – досежно наличието на всички елементи по чл. 284 от ГПК. След като съдът е изпълнил задължението си да укаже на касатора, че следва да уточни основанията за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, съответно да представи противоречивата съдебна практика и е налице представена такава според разбиранията на касатора, то въззивният съд следва да администрира жалбата. Обемът на мотивировката на основанията за допускане зависи изцяло от преценката на касатора, като при непредставяне на такава след указанието на съда, или при недостатъчна обосновка, върху касатора ще тежи заплахата жалбата му да не бъде допусната до касационен контрол. Преценката по основанията за допускане до касационен контрол принадлежи на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неправилно съдът е задължил касатора да внесе държавна такса за производството по чл. 288 от ГПК. Съобразно правилото на чл. 84 т. 1 от ГПК, държавните учреждения, какъвто е касаторът, принципно са освободени от заплащане на държавна такса. Не може да се сподели разбирането на въззивния съд, че претендираното от ищцата вземане за неимуществени вреди представлява по естеството си частно държавно вземане, та да следва касаторът да бъде задължен за държавна такса според изключенията, дадени от общото правило в чл. 84 т. 1 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 849 от 12 август 2009 г., постановено по в.гр.д. № 231 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г.
ВРЪЩА делото за администриране на касационната жалба на Регионалната и. по о. и контрол на общественото здраве – П. против решение № 151 от 16 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 231 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: