О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 19.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2278 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. к. “Ж”, чрез процесуалния й представител адв. М, против определение № 1* от 29 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател против решение № 367 от 13 март 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че констатираните недостатъци на касационната жалба са отстранени още с молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса – жалбоподателят е внесъл повече от сумата за производството по допускане на решението до касационно обжалване, а основанията за касационна допустимост на жалбата са изложени в нея.
Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение окръжният съд приел, че и след съобщаване жалбоподателят не е представил доказателства за внесена държавна такса и не е представил изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
Атакуваното определение е неправилно.
Със съобщение, получено на 21 юли 2007 г. жалбоподателят чрез процесуалния му представител бил уведомен, че в едноседмичен срок следва да представи с препис за другата страна изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 съгласно чл. 284 ал. 1 и чл. 284 ал. 2 от ГПК, както и да представи документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС от 30 лева за произнасяне по допускане на касационното обжалване. На л. 38 от делото на окръжния съд е приложено банково бордеро за внесени от страна на жалбоподателя по сметката на ВКС 313,53 лева за касационно обжалване на решението по делото на въззивния съд. Самата касационна жалба, приложена на л. 54 и следващите от делото, в своя втори абзац изтъква основания за допустимост на касационното обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на закона относно внасяне на такса и излагане на твърденията си по основанията за допускането на касационното обжалване.
Според Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – чл. 18 ал. 2, за производството по допускане на касационното обжалване се дължи такса 30 лева при подаването на касационната жалба, а таксата върху обжалваемия интерес се дължи едва при същинското разглеждане на касационната жалба. В случая жалбоподателят е изпълнил повече от необходимото – внесъл е сума за касационно обжалване, надхвърляща дължимите по производството по допускане на касационното обжалване 30 лева, поради което следва да се счете, че държавната такса за производството по преценка на допустимостта на касационното обжалване, е внесена.
Жалбоподателят е изпълнил и изискването на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, като в самата си касационна жалба е посочил на кое основание смята, че жалбата му следва да бъде допусната до касация. Вярно е, че това изложение не е сторено отделно от жалбата, но влагането му в касационната жалба не води до извода за липса на изложение. Най-сетне, прецизността на изложението не може да бъде преценявана от въззивния съд, тъй като той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – досежно наличието на всички елементи по чл. 284 от ГПК.
Извън оплакванията в жалбата касационният съд намира за нужно да посочи, че при обжалване на определение на въззивния съд по повод администрирането на касационните жалби, са приложими разпоредбите на чл. 274 ал. 2 от ГПК и, тъй като актът на въззивния съд по естеството си не е въззивно определение, жалбата срещу него следва да отговаря на изискванията за въззивните частни жалби, поради което не е необходимо към тях да се прилага изложение на основанията за допускане до касационно обжалване на частната жалба, а то е задължително само за частните касационни жалби според изискването на чл. 284 ал. 3 т. 1 във връзка с чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1* от 29 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.
ВРЪЩА делото за администриране на касационната жалба на Н. к. “Ж” против решение № 367 от 13 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: