О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 09.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 69 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Е. Ю. Р. от гр. К., чрез процесуалния му представител адв. С, против определение № 1* от 30 септември 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 892 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на Е. Р. против разпореждане на окръжния съд в гр. К. за оставяне на въззивна жалба без движение с указание за внасяне на държавна такса.
Срещу същото разпореждане е постъпила и частна жалба от Х. Ю. А. от гр. К. в две идентични копия, като по-късно подаденото е приподписано и от адв. И.
В жалбата на Е. Р. се сочи, че определението е неправилно, защото прегражда правото на достъп до съд на жалбоподателя, защото обвързва изпращането на въззивната жалба с плащането на значителна държавна такса, а неплащането на такава води до прекратяване на делото, поради което определението е от категорията на преграждащите развитието на делото; правото на защита на жалбоподателя е преградено в нарушение на чл. 6 § 1 от Е. конвенция.
Двете копия на жалбата на Х. А. съдържат същите оплаквания.
И към двете жалби се представят изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК. Такова изложение неправилно е изискано от въззивния съд, защото атакуваното определение, преграждащо по-нататъшното развитие на процеса, е постановено за пръв път от въззивния съд, поради което приложими са правилата на ал. 2 на чл. 274 от ГПК, а не тези на ал. 3 от същия текст, изискващи да се представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, както е за касационните жалби по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Ответникът К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, чрез процесуалния си представител С. С. , в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК срещу жалбата на Х. А. изтъква, че Х. А. не е подавала въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд, нито се е присъединила към жалбата на Е. Р. , поради което разпореждането за оставяне на жалбата без движение не е породило правни последици за нея, а тя не го е и обжалвала пред апелативния съд, нито се е присъединила към частната жалба на Е. Р. ; жалбата на Х. А. е подадена с цел отлагане на процеса във времето. Отговор на жалбата на Е. Р. не се дава.
Частната жалба на Х. Ю. А. следва да се остави без разглеждане.
Частна жалба срещу разпореждането за внасяне на държавна такса е подадена само от Р. Жалбоподателката Х. А. не се е присъединила към тази частна жалба. Затова за нея липсва правен интерес от атакуване на определението на въззивния съд за оставяне без разглеждане на частната жалба на Р.
Честната жалба на Е. Р. е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение съдът приел, че разпореждането на първостепенния съд не прегражда по-нататъшното развитие на делото, защото има указателен за страната характер и цели да се отстрани недостатък на жалбата, а преграждащо би било разпореждане, с което жалбата се връща и за него законът е предвидил възможността да бъде обжалвано. Касационният съд намира за необходимо да отбележи тук, че, макар неправилно въззивният съд да е посочил в мотивите си текстове от отменения гражданско процесуален ред (тъй като въззивната жалба е постъпила в съда при действието на ГПК от 2007 г., а по аргумент на § 2 ал. 2 и ал. 14 от ПЗР на ГПК от 2007 г. производствата по въззивни жалби, постъпили след влизането в сила на този ГПК, следва да се разглеждат именно по правилата на ГПК от 2007 г.), действащия процесуален ред в чл. 274 ал. 1, чл. 261 и чл. 262 от ГПК следва същата процедура по проверката на допустимостта и редовността на въззивните жалби, предвидена в чл. 213, чл. 199 и чл. 200 от отменения ГПК.
Атакуваното определение е правилно.
Според правилото на чл. 274 ал. 1 от ГПК, на обжалване подлежат определенията (съответно приложимо за разпорежданията, предвид препращането на чл. 279 от ГПК), с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В разглеждания случай се твърди, че атакуваното разпореждане на първостепенния съд попада в първата категория подлежащи на обжалване определения. Това разбиране на частния жалбоподател не може да се сподели.
Разпореждането с указание за внасяне на държавна такса е такова по движението на въззивната жалба и не попада в категорията на преграждащите определения. Ако въззивникът не изпълни разпореждането на съда и в последствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно – връщане на въззивната жалба, този акт би бил преграждащ хода на делото, защото именно той би препятствал осъществяването на защитата му по предвидения в правния мир ред. При обжалването на подобен съдебен акт въззивният съд ще подложи на преценка и законосъобразността на разпореждането за определяне на държавна такса, с което въззивната жалба е била оставена без движение. В посочения смисъл изтъкнатите доводи във връзка с достъпа до справедлив процес, са неотносими към конкретния акт на съда. По изложените съображения е законосъобразен изводът на съда, че разпореждането по чл. 262 ал. 1 от ГПК, каквото всъщност е атакуваното разпореждане, не подлежи на самостоятелно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Х. Ю. А. от гр. К. против определение № 1* от 30 септември 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 892 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г.
Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 30 септември 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 892 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: