Р Е Ш Е Н И Е
№ 659
гр. София, 15.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 992 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на С. Л. З. и Д. Л. З. – двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Я, против въззивното решение без номер от 29 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., с което е оставено в сила решение без номер от 30 март 2006 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г. за отхвърляне на осъдителен иск за собственост на партерен етаж от жилищна сграда, зимнично помещение и част от дворното място.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторите изтъкват, че не са събрани всички доказателства по делото и не са обсъдени доводите на защитата; необосновано не е прието, че Д. З. е осъществявала фактическо владение върху първия етаж и дворното място и че не е манифестирала воля да ги свои; не са обсъдени данните за владението на дворното място. В писмена защита и в съдебно заседание процесуалният представител на касаторите адв. В изтъква отново фактическото владение върху имота от страна на наследодателката на касаторите, паспортните регистрации и заплащането на данъци, както и че купувачката не е влязла във владение на процесния имот след продажбата от 1961 г., поради което към момента на влизане в сила на ЗСГ имотът е бил придобит по давност.
Ответникът К. М. М. от гр. С. не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че не е установена фактическата власт на ищцовата страна, както и факта на владението от нейна страна, а не на обикновеното живеене там; ищцовата страна не е доказала и субективния признак на владението, а именно намерението да свои вещта спрямо действителните собственици и това намерение да е стигнало до съзнанието на действителните собственици; Д. З. не е отстранила владението на собствениците до 2000 г.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността. В исковата молба ищцата Д(починала в хода на производството, като на нейно място са конституирани наследниците й – касаторите З. ) твърди, че по силата на извършена съдебна делба станала собственица на първия надпартерен етаж от жилищна сграда, а останалите сънаследници получили партерния етаж, но те никога не са ползвали етажа или мястото, поради което партерният етаж и мястото са придобити по давностно владение от ищцата; ответникът не може да се легитимира като собственик на спорния имот, защото го е закупил от несобственици.
Атакуваното решение е правилно.
Придобиването на правото на собственост по силата на закона става чрез сделка, чрез осъществено давностно владение или по друг начин, предвиден в закон – чл. 77 от Закона за собствеността. В разглеждания случай ищцата, както и нейните правоприемници твърдят наличието на втория посочен способ за придобиването на собствеността върху процесния имот. Тъй като от ищцовата страна не се спори, че по силата на съдебна спогодба от 1961 г. в общ дял на В. А. , З. М. и С. З. бил определен партерен етаж от сграда, зимнично помещение, половината от общите части на жилището и от мястото, а в дял на Д. З. – първи надпартерен етаж, зимнично помещение, половината от общите части на сградата и мястото и таван, то ищцата би следвало да установи в процеса, че спрямо съделителите си, респективно – спрямо техните правоприемници, тя е осъществила владение с намерението да придобие имота в продължение на достатъчно дълъг период от време, което е довело до придобиването на вещта от нея. По делото не е спорно още, че А. , М. и З. продали своя дял на Д. Г. през 1961 г. За да може осъщественото владение да произведе своя ефект спрямо собственика на имота, както правилно е приел и въззивният съд, намерението за своене на имота, освен фактическата власт върху него, следва да бъде ясно заявено спрямо собственика. Затова в разглеждания случай са без значение паспортните регистрации на когото и да било. Заплащането на данъци от своя страна също не е доказателство за намерение за своене у един от собствениците спрямо собствениците на чужд имот, тъй като това действие поражда облигационни отношения между тях. На последно място, фактическата власт сама по себе си, дори да беше безспорно установена по делото и ведно с намерението за своене, също не води до придобиването на собствеността, след като тя е безадресно осъществявана, тъй като липсват данни за категорично противопоставяне от страна на З. на властта на съделителите, респективно – на техните правоприемници. В този смисъл поддържането на къщата чрез ремонти от Д. З. може да доведе до единствен категоричен извод, че тя, в качеството си на собственик на придобитото чрез съдебната делба, е предприемала действия по ремонт на целия имот, за което са възникнали вземания от нейна страна спрямо другите съделители и техните правоприемници. По тази причина е без значение още и кой е осъществявал фактическата власт върху процесния етаж, за което свидетелските показания са в разнобой.
Ответникът К. М. чрез процесуалния си представител адв. Х претендират разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), но доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 29 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: