Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
гр. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 533 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на И. М. И. от гр. М., чрез процесуалния му представител адв. В, против въззивното решение № 221 от 16 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 332 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 1 февруари 2007 г., постановено по гр.д. № 479 по описа на районния съд в гр. Б. за 2006 г.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът изтъква, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, като имотът е неподеляем, поради което искът трябва да бъде отхвърлен.
Ответницата Д. К. Г. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Р, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) поддържа, че въпросът за поделяемостта на имота не се преценява в първата фаза на делбата; налице е злоупотреба с права на касатора. Доводите на ответницата се поддържат от адв. Д в съдебно заседание.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че процесният имот е придобит от страните по време на брака им, и той следва да бъде поделен при равни дялове на бившите съпрузи; във фазата по допускане на делбата не е необходима експертиза за поделяемостта на имота.
Предявен е иск за делба на прекратена съпружеска имуществена общност по реда на чл. 34 от Закона за собствеността. В исковата си молба ответницата по касация сочи, че бракът между страните е прекратен, но закупената по време на брака постройка не е поделена между страните.
Атакуваното решение е правилно.
Според общото правило за прекратяване на съсобствеността, предвидено в чл. 34 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В процесния случай не е спорно, че през 1997 г. ответницата закупила масивна сграда, ведно с отстъпеното право на строеж. Бракът между страните бил сключен през 1990 г. и прекратен с влязло в сила решение на 15 август 2002 г., поради което процесната сграда е придобита при условията на съпружеска имуществена общност. Ето защо всеки от съсобствениците на сградата – всеки от бившите съпрузи, може да инициира производство за делба съобразно правилата на закона.
Естеството и предназначението на вещта не правят искът за делба невъзможен. По специалния ред за извършване на делбата, след влизането на решението в сила, съсобствеността може да бъде прекратена, като подобно прекратяване на състоянието на съсобственост няма да повлияе по какъвто и да е начин на същността или на предназначението на сградата. По тези съображения следва да се приеме, че за процесната сграда и при страните по спора искът за делба е допустим на общо основание.
Касаторът изтъква едно единствено основание за касиране на атакуваното решение – решението било постановено при непълнота на доказателствата, тъй като имотът е неподеляем, поради което искът трябва да бъде отхвърлен. Въпросите с поделяемостта на съсобствената вещ не са предмет на разглеждане в първата фаза на делбата, когато съдът преценява други обстоятелства – по аргумент на чл. 282 ал. 1 от ГПК (отм.) на съобразяване пред съда са подложени въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта за всеки от съделителите. Затова възможността недвижимият съсобствен имот да бъде реално поделен не би следвало да се обсъжда в тази фаза на делбеното производство, а и липсата или наличието на такава възможност не е пречка или условие за предявяването на иска за делба на недвижим имот.
Касаторът дължи на ответницата сторените от нея разноски за касационната инстанция, които са в размер на 300 лева, заплатени за услугите на един адвокат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 221 от 16 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 332 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с адрес в гр. М., ул. “. № 5, ет. 4, ап. 12, да заплати на Д. К. Г. от гр. В., ул. “6-ти септември” № 5, сумата от 300,00 (триста) лева сторени от Г. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: