Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
гр. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 163 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на Ж. В. К. от гр. Т., против въззивното решение № 243 от 12 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 308 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2007 г., с което е обезсилено решение № 366 от 13 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Т. за 2006 г. и производството по делото е прекратено поради нередовност на исковата молба.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът изтъква, че съдът неправилно е прехвърлил тежестта на доказване върху касатора, а касаторът е представил удостоверение за наследници на продавача по предварителния договор още в първата инстанция.
Ответникът Д. И. И. в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че жалбата е неоснователна, защото материалният закон е съобразен – ответникът не е наследник на продавача, а на покойната му съпруга и той, заедно с другата ответница, са притежатели общо само на 1/6 идеална част от имота, поради което те не могат да прехвърлят останалата част от имота на купувача; срещу окончателното сключване на договора ответникът имал и други възражения. В писмени бележки на процесуалния представител на ответника Д адв. М, доводите в касационната жалба се поддържат.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че ответниците по иска притежават само 1/6 идеална част от процесния имот, а предмет на сделката са 5/6 идеални части, притежавани от прехвърлителя, но неговите наследници не са конституирани в процеса, а те са задължителни необходими другари; въпреки двукратно дадената възможност на ищеца да отстрани посочения порок, ищецът не е представил необходимите писмени доказателства; по отношение на ответниците не е налице нито материална, нито процесуална легитимация.
Предявен е иск за сключване на окончателен договор по реда на чл. 19 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. В исковата си молба касаторът сочи, че ответниците Д са законни наследници на С. А. , който бил страна с касатора по предварителен договор за продажба на апартамент, но преди сключването на окончателния договор починал. Не е спорно, че на 11 юли 2006 г. – шест дена преди смъртта на прехвърлителя, между С касатора бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Атакуваното решение е правилно.
Според представеното с исковата молба удостоверение за наследници, ответниците по иска са посочени като наследници (брат и сестра) на С. А. – покойна съпруга на обещателя. Ответниците не са наследници на обещателя по предварителния договор. Макар и да притежават права върху идеална част от процесния имот, техните права не произтичат от наследствено правоприемство от обещателя, а на друго основание – от правоприемство от неговата съпруга. Обещателят, видно от договора, е предприел прехвърляне на собствеността единствено на своята част от имота. В унисон с правата на собственост върху имота, правилно в представеното от ответника удостоверение за данъчна оценка като съсобственици на процесния имот са описани 18 лица, включително и ответниците по иска.
Ответникът е сторил възражението за липса на пасивна процесуална легитимация още пред първостепенния съд, но съдът приел иска за основателен. Искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД следва да бъде насочен срещу страната по предварителния договор, респективно – срещу нейните наследници. Ето защо ищецът следва да предяви иска си срещу наследниците на покойния обещател. Ответниците по касация, тъй като не са наследници на обещателя нито по закон, нито по завещание, не са пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирани да са страна по повдигнатия спор.
Ответникът по касация Д. И. е представил пред въззивния съд, макар това изобщо да не е негово задължение с оглед процесуалната му позиция в процеса, удостоверения за наследници за установяване на пасивно легитимираните по иска лица. Съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на касатора да представи пълно удостоверение за наследниците на С. А. , след което наново му указал, че освен установяването на целия кръг наследници на А. , следва да представи и копия от всички писмени доказателства, преписи от исковата молба съобразно броя на наследниците, като в противен случай решението на районния съд подлежи на обезсилване. Касаторът е получил съобщенията за постановените разпореждания, но не е предприел указаните му действия. При това положение основателно въззивният съд е постановил съдебния си акт.
Ответникът Д. И. в писмените бележки на процесуалния си представител претендира присъждане на разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.). Към писмените бележки е представен договор за правна защита и съдействие за изготвяне на писмена защита за сумата от 100 лева. Доказателства за други сторени разноски пред касационния съд не са представени.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 243 от 12 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 308 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2007 г.
ОСЪЖДА Ж. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Т., ул. “. № 4 ет. 2 ап. 3, да заплати на Д. И. И. с адрес в с. В., обл. Шумен, сумата от 100,00 (сто) лева сторени от него разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: