Определение №239 от 13.4.2010 по ч.пр. дело №160/160 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 239
 
гр. София,  13.04.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и десетата година, в състав:
 
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                     ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 160 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от “П” А. , със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор С, чрез процесуалния му представител адв. С, против определение № 973 от 18 ноември 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 969 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 20 октомври 2009 г. по гр.д. № 149 по описа на районния съд в гр. П. за връщане на въззивната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 1* от 17 юли 2009 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото нито от страна на касатора, нито от процесуалните представители на дружеството по спора не е получавано съобщение от страна на районния съд за необходимостта да се отстранят нередовности, допуснати по въззивната жалба; подобно съобщение погрешно е получено от трето за спора лице, което не е страна в делото и не е пълномощник на частния жалбоподател, а и не е овластено да приема призовки и съобщения по настоящото дело; на адреса, на който е изпратено съобщението, се намира голяма бизнес сграда, в която се намира не само централното управление на частния жалбоподател, а и офиси на множество дружества и адвокатски кантори; съобщението не е връчено на процесуален представител на частния жалбоподател нито в кантората, нито на друго място, където той се е намирал по служба; съобщението не е връчено на колега в кантората или на сътрудник; адв. Й не е съдружник в адвокатското дружество, нито работи в него като колега или сътрудник; на адреса в Търговския дом в гр. С. има множество адвокатски кантори. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи правния въпрос за тълкуване на разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ГПК, на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, като се изтъква, че копия от практиката на ВКС не следва да се прилагат, тъй като практиката на ВКС е известна на самия ВКС. Представят се две определения на окръжен съд.
Ответницата В. И. Д., чрез процесуалния си представител адв. Е. Й. , в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за недопустимостта и неоснователността на частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че жалбоподателят не е заплатил държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба въпреки дадените указания и при спазване от страна на съда на всички законови изисквания; съобщението за констатираните нередовности на въззивната жалба е било адресирано до адв. С е било редовно връчено при условията на чл. 51 ал. 1 от ГПК на адв. М; според представените писмени доказателства адв. Й адв. Кръстев ползват една и съща кантора на ул. “. № 42 в гр. С. и едни и същи телефонен номер и факс.
Касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Касаторът поддържа основанието за допускане до касационен контрол по т. 2 на ал. 1 на чл. 280 – поради противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос от съдилищата. Макар касаторът да сочи, че поддържа основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 и 2 от ГПК, твърденията му са за наличие на противоречива практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, защото не са представени разрешения на поставения въпрос по смисъла на чл. 291 от ГПК. Зададеният правен въпрос наистина е обусловил крайния извод на съда и е основно значим за разглеждания процесуален проблем. Касаторът обаче не е представил съдебна практика, която да обосновава наличието на поддържаното основание за допускане до касационен контрол.
На първо място, касаторът изрично поддържа, че е налице трайно разбиране на ВКС по въпроса за тълкуване на разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ГПК, но не представя съдебни актове, от които подобно трайно разбиране да е видно. Поддържа се още, че представяне на актове на ВКС не е необходимо, защото съдът сам си знаел практиката. Това становище е в противоречие с разрешението, дадено в т. 3, абзац последен от ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК – ВКС приема, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика с формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Представените две определения на окръжния съд в гр. В. също не могат да обосноват допускането на касационния контрол спрямо атакуваното определение, защото те са постановени по друг процесуален ред и не разглеждат специалната процедура по връчването на съобщения на адвокат, въведена в приложимия нов ГПК. Затова и изводите на съдилищата по връчването на съобщения на колега на пълномощник на страна по спора, са взети при съобразяване на други процесуални правила и не формират противоречиво разрешаване на поставения въпрос.
На последно място, поставеният въпрос би могъл да доведе до допускане на атакуваното определение до касационен контрол в случай, че частният жалбоподател поддържаше основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, но частният жалбоподател изрично и настоятелно твърди наличието на противоречива съдебна практика, поради което за ВКС е невъзможно да приеме и друга квалификация на искането.
Ответницата не представя доказателства за сторени разноски пред ВКС, поради което такива не й се присъждат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 973 от 18 ноември 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 969 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top