О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 03.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 242 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от “М” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Я., представлявано от управителя на дружеството Д. М. С. , приподписана от адв. М, против определение № 71 от 2 юни 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 95 по описа на апелативния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е потвърдено определение № 88 от 10 април 2008 г., постановено по гр.д. № 190 по описа на окръжния съд в гр. Я. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото срокът за предявяване на бъдещ иск по реда на чл. 390 ал. 2 от ГПК не може да е по-дълъг от един месец, а с определението на окръжния съд е определен много по-дълъг срок – едномесечен от датата на осъдителната присъда по започналото досъдебно производство. По същество се сочи, че съдът не е изложил мотиви защо е приел, че са налице достатъчно доказателства за основателността на иска по чл. 7 ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД); частният жалбоподател е заплатил напълно закупените от Т. и И. Т. имоти; исковата молба по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е вписана преди издаването на обезпечителната заповед и, следователно, трети лица не могат да противопоставят свои права; частният жалбоподател е добросъвестен, защото е платил цената и му е предадено владението върху имотите. Макар и не дословно посочен, поставя се същественият материалноправен въпрос може ли едномесечния срок по смисъла на чл. 390 ал. 2 от ГПК да се определи с оглед възникването на правопораждащ факт.
В отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, представлявана от юрисконсулт П. Б. , сочи, че жалбата е неоснователна, защото не е налице влязла в сила присъда и съдът правилно е посочил, че срокът следва да се отчита от влизането на присъдата в сила; доказателства за знание у жалбоподателя на е представено, но това ще стане в рамките на съдебното производство; проверяваното лице и неговата съпруга са отчуждили процесните недвижими имоти в момент, когато Т. е привлечен към наказателна отговорност; налице е и обезпечителна нужда; вписаната искова молба не представлява акт за придобиване на права, какъвто не е и предварителният договор; нотариалният акт е вписан след като Т. е бил привлечен към наказателна отговорност.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че са налице данни за основателно предположение за несъответствие между декларираните от И. Т. доходи и притежаваното от него имущество, като той е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, придобитото имущество е със значителна стойност по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, направено искане от комисията по чл. 28 от закона за налагане на обезпечителни мерки, не е установен законен източник за придобиване на процесното имущество; към момента на снабдяването на дружеството с нотариален акт, продавачът е бил привлечен като обвиняем; добросъвестността на купувача ще се цени в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД; налице са предпоставките на чл. 391 ал. 1 т. 1 от ГПК; наложената обезпечителна мярка е адекватна.
Ответникът по частната жалба е поискал от окръжния съд допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск по чл. 28 от ЗОПДИППД срещу И. Т. , който е привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 1 март 2008 г. по досъдебно производство № ЗМ 62/08 на ОДП – Велико Т. за престъпление по чл. 354а ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Постановлението е предявено на 3 март 2008 г. На 9 април 2008 г. е взето решение да се предяви мотивирано искане за налагане на обезпечение на бъдещ иск на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Бъдещият иск е определен с цена от 1242406,70 лева. Искано е налагането на обезпечителна мярка “възбрана” върху имоти, придобити от Т. и съпругата му при условията на съпружеска имуществена общност за проверявания период. На 11 март 2008 г. Тодоров, представляван от сина си и съпругата на Т. продали на частния жалбоподател за сумата от 27 хиляди лева две дворни места, а в този момент Т. е бил вече с мярка за неотклонение “задържане под стража”.
С определение от 10 април 2008 г. окръжният съд счел искането за основателно и допуснал поисканото обезпечение, като посочил изрично, че определя едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от датата на влизане в сила на осъдителна присъда по досъдебно производство № ЗМ 62/2008 г. по описа на ОДП – Велико Т. В частната си жалба срещу определението на окръжния съд дружеството изложило само възраженията си по повод наличието на предпоставките за допускане на обезпечението, които на практика, са преповторени и в частната касационна жалба. Въпросът с определения срок за предявяването на иска не е дискутиран в частната жалба, поради което не е обсъждан и от въззивния съд.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса може ли едномесечния срок по смисъла на чл. 390 ал. 2 от ГПК да се определи с оглед възникването на правопораждащ факт.
Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора. В случая, поставеният въпрос е съществен по принцип и е значим, но не е дал повод за постановяване на атакуваното определение, тъй като срокът за предявяване на бъдещия иск е бил фиксиран още от първоинстанционния съд и не е бил спорен във въззивното частно производство. При това положение липсва разрешение на въззивния съд, което, ако би било променено, то би било постановено различно решение по конкретното искане.
Ето защо въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол. Въпросите по правилността на атакуваното определение, независимо колко са важни за жалбоподателя, при това положение не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 71 от 2 юни 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 95 по описа на апелативния съд в гр. Б. за 2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: