О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 30.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 362 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. А. В. от гр. В., против разпореждане № 4* от 11 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 285 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2005 г., с което е върната молба на М. В. за поправка на очевидно допуснати грешки и допълване на решение № 1* от 19 ноември 2008 г. по същото въззивно гражданско дело.
В жалбата се сочи, че жалбоподателят е подал молба по силата на чл. 250 и 251 ГПК, в който е посочил всичко и счита, че няма какво да уточнява. Иска се въззивният съд да бъде задължен да се произнесе по молбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С атакуваното разпореждане въззивният съд приел, че на частния жалбоподател са дадени подробни указания с две разпореждания, но частният жалбоподател представил само нови копия на първоначалната молба и пороците й не са отстранени; липсва позоваване на конкретни пороци на въззивното решение с ясно формулирано искане, поради което не може да се формира категоричен извод дали се касае за касационна жалба или за молба за допълване или за поправяне на очевидна фактическа грешка, което препятства разглеждането й предвид различният ред за разглеждане при различна квалификация.
Атакуваното разпореждане е правилно.
Относимите обстоятелства са следните:
С решение № 1* от 19 ноември 2008 г. по гр.д. № 285 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2005 г. въззивният съд приел, че срочният трудов договор между частния жалбоподател и “Е” ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Г., сключен на 3 юли 2000 г., се е трансформирал в безсрочен на основание чл. 69 ал. 1 КТ; срочният трудов договор между същите страни от 30 октомври 2000 г. е нищожен поради липса на изрично писмено съгласие на работника по чл. 67 ал. 3 КТ; искът за незаконно недопускане до работа за времето от 3 юли 2000 г. до 16 май 2003 г. е отхвърлен, тъй като не били представени доказателства за незаконно недопускане на работа до сключването на нищожния срочен трудов договор, а едва с влизането в сила на въззивното решение и прогласяването нищожността на този втори трудов договор би имало основание да се разглежда претенция за незаконно недопускане на работа.
С молба от 19 декември 2008 г., квалифицирана от частния жалбоподател като молба за поправка на очевидно допуснати грешки и допълване на въззивното решение, частният жалбоподател посочил, че съдът неправилно взел предвид всички факти и допуснати доказателства; изложена е хронологията на отношенията между страните; сочи се, че не е ясно какво става с договора от 3 юли 2000 г., а инспекцията по труда се е произнесла, че между работник и работодател може да се сключи само един трудов договор; относно периода на недопускането и обезщетението – това са “изобретения” на председателя на 31 състав на ВРС; по КТ частният жалбоподател не можел да иска присъждане на обезщетение за повече от шест месеца. С разпореждане № 705 от 26 януари 2009 г. съдът върнал молбата на частния жалбоподател, като приел, че тя е касационна, но не са изпълнени изискванията на чл. 280 ГПК. С определение № 147 от 19 март 2009 г. по ч.гр.д. № 153 по описа на ІV ГО на ВКС за 2009 г. това разпореждане на въззивния съд е отменено по съображения за неправилно квалифициране на молбата като касационна жалба при неяснотата й за какво точно се отнася. С разпореждане № 3* от 31 март 2009 г. въззивният съд оставил молбата без движение с указание молителят да уточни дали подава касационна жалба срещу постановеното решение или обективира искане за допълване на решението, респективно – за поправка на очевидна фактическа грешка, като в този случай посочи пропуска, който иска да бъде отстранен.
На 21 април 2009 г. касаторът представил идентична молба с първоначалната, с поправена дата. С разпореждане № 3* от 22 април 2009 г. въззивният съд оставил молбата от 21 април без движение, с указание да уточни искането до съда, като посочи дали молбата представлява касационна жалба или обективира искане за допълване на решението, за поправка на очевидна фактическа грешка или за тълкуване и посочи пропуска, респективно какво точно следва да се тълкува в това решение. На 30 април 2009 г. частният жалбоподател подал трета идентична молба на първоначалната с поправена дата.
При тези данни следва да се приеме, че частният жалбоподател действително не е уточнил какъв порок на въззивното решение иска да бъде отстранен, за да може съдът да се произнесе по искането. Представянето на идентични молби не отстранява констатирания още с определение № 147 от 19 март 2009 г. по ч.гр.д. № 153 по описа на ІV ГО на ВКС за 2009 г. недостатък на молбата. Частният жалбоподател не е посочил каква е очевидната фактическа грешка, която съдът е допуснал в решението си, нито в каква част липсва произнасяне, за да може да се определи процесуалния ред за разглеждане на молбата. Допълнително в настоящата частна жалба се твърди, че е искано и тълкуване на решението, но липсва уточнение относно неяснотата на въззивното решение. Допълнително следва да се отбележи, че ако жалбоподателят изпитва затруднения да разбере точния смисъл на съдебното решение, той следва да потърси правна помощ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане 4381 от 11 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 285 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2005 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: