О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 03.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 51 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Н. Н. от с. Б., обл. Плевен, против разпореждане без номер от 18 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 492 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г., с което е върната частната касационна жалба на Р. В. Н. лично и като Е. “И” и управител на “И” ООД, чрез представителя му В. Н. , против определение № 278 от 19 август 2009 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
В жалбата се сочи, че са налице няколко определения на въззивния съд и преди това на окръжния съд, които преграждат разглеждането на искова молба с внушения да се поправи стила и начина на изказване и които представляват порочна корупционна практика; търсената форма на защита с исковата молба е не гражданскоправна, а наказателноправна; ВКС трябва да укаже на съда, че исковата молба е процесуално допустима, като подробно се разяснява историята на процесуалните действия на съдилищата; компетентен да разгледа исковата молба е районният съд в гр. П., а не окръжният; частните жалби до ВКС може и да не се приподписват от адвокат, защото не са по съществен правен казус, а частният жалбоподател притежава образователен ценз и може да прецени, че исковата молба е процесуално допустима; частният жалбоподател може да представлява всички солидарни длъжници, защото той представлява физическото лице, което представлява юридическото лице, а и юридическото лице може и да не е страна по спора; никой адвокат не би приподписал исковата молба с нейния стил, тон и начин на изразяване; съдебната корупция по ч.гр.д. № 449/05 г. е процесуално изключение по ГПК, поради което исковата молба също е процесуално изключение и частните жалби до ВКС може да се допуснат без исканото приподписване
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане въззивният съд приел, че, въпреки дадената му възможност, частният жалбоподател не отстранил констатираните в частната му касационна жалба недостатъци, а именно – жалбата да се приподпише от адвокат или да се представят документи, удостоверяващи юридическата правоспособност на представляващия В. Н. , а за едноличния търговец и за търговското дружество – да се приподпише от адвокат, юрисконсулти или служител с юридическо образование, работещ при търговеца.
Атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като краен резултат.
Частният жалбоподател е подал частна касационна жалба против определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на В. Н. лично и като представител на Е. “И” и “И” ООД против определение на първоинстанционен съд в частта, в която е оставено без уважение искането за отвод на съдия, а в частта, с която исковата молба е върната, първоинстанционното производство е потвърдено. Частната касационна жалба е подписана само от В. Н. С разпореждане от 5 октомври 2009 г. въззивният съд оставил частната касационна жалба без движение, като указал на жалбоподателите, че представеното пълномощно на В. Н. от страна на търговците жалбоподатели не отговаря на изискването на чл. 284 ал. 2 от ГПК, защото към него няма представени доказателства за юридическа правоспособност на представителя, нито е представено адвокатско пълномощно. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 12 октомври 2009 г. С друго разпореждане от 30 октомври 2009 г. на жалбоподателя било указано, че няма право да подписва подадената жалба от името на жалбоподателите търговци, а само от името на физическото лице, в качеството на негов баща, поради което бил даден срок касационната жалба от търговците да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт и лицето Р. Н. да подпише жалбата като представляващ касаторите търговци. Това разпореждане било съобщено на частния жалбоподател на 9 ноември 2009 г. На 16 ноември 2009 г. частният жалбоподател заявил писмено на съда, че по исковата молба едноличният търговец не е страна, поради което няма нужда тя да се приподписва от него, а пълномощното дава изрично право на частния жалбоподател да представлява и дружеството с ограничена отговорност, който, макар да не е правоспособен юрист, е завършил два математически факултета, икономика и две присъствени следдипломни специализации и една незавършена следдипломна специализация по право; жалбоподателят нямал намерение да плаща за адвокати и приподписвания.
Абсолютно основателно и законосъобразно съдът е поискал от частния жалбоподател да спази разпоредбата на чл. 284 ал. 2 от ГПК, изискваща всяка касационна жалба, включително и частните касационни жалби съобразно препращането на чл. 278 ал. 4 от ГПК, да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Частният жалбоподател не твърди, че има такава. Порядък на изключение в този аспект законът не предвижда, независимо от разбирането на частния жалбоподател и неговата субективна оценка за сложността или простотата на разрешавания спор. Затова и дори само на това основание, след като частната касационна жалба не е приподписана от адвокат, юрисконсулт или лице с юридическа правоспособност, е налице пречка за администрирането й за разглеждане от касационната инстанция.
В частната касационна жалба се съдържа и обжалване на въззивното определение в частта му, с която въззивната частна жалба е оставена без разглеждане. В тази й част частната жалба не е касационна, а е жалба по смисъла на чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК. За този тип частни жалби законът не въвежда изискването за приподписване от адвокат или лице с юридическа правоспособност. След като обаче частната касационна жалба за отмяна на определение за връщане на исковата молба няма да бъде разгледана и по този начин исковото производство няма да има възможност да се развие, произнасяне по искането за отстраняване на съдия от разглеждането на делото по реда на чл. 22 и 23 от ГПК, е безпредметно. В обобщение, като краен извод в резултат от несъобразяването на частния жалбоподател с процесуалните изисквания за редовност на касационните жалби, атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане без номер от 18 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 492 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г., с което е върната частната касационна жалба на Р. В. Н. лично и като Е. “И” и управител на “И” ООД, чрез представителя му В. Н. , против определение № 278 от 19 август 2009 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: