Определение №604 от 27.10.2009 по ч.пр. дело №526/526 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 604
 
гр. София, 27.10.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                     ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 526 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. М. Р. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. А, против разпореждане без номер от 3 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател против решение № 484 от 8 декември 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че твърденията в жалбата и доказването им не следва да бъдат предмет на преценка на съда, чийто акт се обжалва; указанията на ВКС са изпълнени; допустимостта на касационната жалба се преценява от касационния съд; наличието на противоречиви решения на ВКС следва де се прецени от самия ВКС, а физическото им неприлагане не може да бъде основание за преценяване на нередовност на жалбата.
Ответникът А. И. М. от гр. С. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане въззивният съд приел, че жалбоподателят не е отстранил допусната нередовност – не са приложени решения на ВКС, обуславящи твърденията му за противоречива съдебна практика, а са приложени само решения на ВАС; жалбоподателят не е мотивирал и обосновал наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и/или т. 2 от ГПК, въпреки дадените му изрични указания.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
С разпореждане от 19 януари 2009 г. касационната жалба на частния жалбоподател била оставена без движение, като му била дадена възможност да я приведе в съответствие с чл. 284 във връзка с чл. 280 и 281 от ГПК – да представи преписи от решения на ВКС, които да подкрепят твърденията му за противоречие на ожбалваното въззивно решение с практиката на ВКС, да представи преписи от влезли в сила съдебни решения на други по степен съдилища за доказване на съществуваща противоречива практика по съществения правен въпрос и да изложи подробни и мотивирани доводи защо същият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпореждането е сторено в изпълнение на указанията на ВКС по касационната жалба да се приложат решения на ВКС, обуславящи наличие на твърдяната от касатора противоречива съдебна практика. Разпореждането било съобщено на процесуалния представител на частния жалбоподател с препис от него на 4 март 2009 г. С молба от 11 март 2009 г. частният жалбоподател уточнил твърденията си, а на 2 април 2009 г. представил изложение на основанията за допускане до касационен контрол по реда на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Към изложението са приложени редица решения на ВАС.
При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на закона в чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, като в уточнение към касационната жалба и изложение, е посочил на кое основание смята, че жалбата следва да бъде допусната до касация. Необходимо е да се отбележи, че прецизността на изложението не може да бъде преценявана от въззивния съд, тъй като той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – досежно наличието на всички елементи по чл. 284 от ГПК. След като съдът е изпълнил задължението си да укаже на касатора, че следва да представи противоречивата съдебна практика и е налице представена такава според разбиранията на касатора, то въззивният съд следва да администрира жалбата. Обемът на мотивировката на основанията за допускане зависи изцяло от преценката на касатора, като при липса на такава, или при недостатъчна обосновка, върху касатора ще тежи заплахата жалбата му да не бъде допусната до касационен контрол. Преценката по основанията за допускане до касационен контрол лежи у ВКС.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОТМЕНЯ разпореждане без номер от 3 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ВРЪЩА делото за администриране на касационната жалба на А. М. Р. от гр. С., против решение № 484 от 8 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top