О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 11.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1900/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1,вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Н. Х. срещу разпореждане от 15.09.2008 г. на Силистренския окръжен съд, с което е върната частната му жалба вх. № 712/18.08.2008 г. срещу определение № 176 от 04.08.2008 г. по ч.гр.д. № 183/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и се иска отмяната му и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното разпореждане на съдия от Силистренския окръжен съд е върната частна жалба вх. № 712/2008 г. срещу определение № 176 от 04.08.2008 г. по ч.гр.д. № 183/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд. В мотивите към разпореждането е прието, че цитираното определение не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.
Разпореждането е законосъобразно.
Нормата на чл. 274, ал.4 ГПК изключва от касационно обжалване определенията по чл. 274, ал.3 ГПК по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая производството по прекратеното дело е било образувано по предявени от И. Н. Х. срещу държавата, З. О. Х. и М. В. Х. обективно съединени искове: с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ – за признаване за установено по отношение на ответниците, че към образуване на ТКЗС наследодателят на ищеца Н. Х. Ш. е бил собственик на недвижим имот, който имот е с данъчна оценка 125,10 лв. и с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на същия имот, сключен между държавата и ответниците-физически лица, с продажна цена 816 лв. Явно е, че се касае за дело с цена на обективно съединените искове под 1000 лв. /на всеки от исковете цената е по 125,10 лв. – чл. 69, ал.1, т. 2 и т.4, изр. последно ГПК/.
При настоящата редакция на нормата не би могло да се приеме, че ограничението не важи за искове за вещни права върху недвижими имоти, както и за искове за установяване нищожност на сделки с предмет вещни права върху недвижими имоти. Доводът в обратния смисъл, съдържащ се в касационната жалба, не би могъл да намери основание в някоя от разпоредбите на действащия ГПК. Неоснователен е и доводът, че искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не е иск за собственост, а иск за право на възстановяване на собствеността, поради което е неоценяем. Правото на възстановяване на собствеността върху имот, който има или е имал земеделски характер, се установява с иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, който би бил допустим при пропускане на срока по алинея 1 на цитираната разпоредба за подаване на заявление от правоимащите лица пред съответната общинска с. по з. , а искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е вещен иск, тъй като има за предмет установяване право на собственост върху недвижим имот към минал момент.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 15.09.2008 г. на Силистренския окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 712/18.08.2008 г., подадена от И. Н. Х. срещу определение № 176 от 04.08.2008 г. по ч.гр.д. № 183/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: