О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 15.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1318/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. М. против определение от 18.04.2008 г. по гр.д. № 282/2008 г. по описа на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 18.02.2008 г. по гр.д. № 404/2007 г. по описа на РС – Б. , с което предявеният от М. К. М. против Р. И. А. насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане с първоначалния. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на определение, с което предявеният насрещен иск бъде приет за разглеждане в едно производство с първоначалния.
Ответникът по частната жалба Р. И. А. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира подадената жалба за недопустима.
С обжалваното определение Д. окръжен съд е оставил в сила определение на районен съд, с което предявеният от М. К. М. против Р. И. А. насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане с първоначалния и е постановено насрещната искова молба и приложенията към нея да се докладват за образуване на самостоятелно производство по нея пред същия съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.3, точки 1 и 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Атакуваното определение не е сред категорията съдебни актове, визирани в цитираната разпоредба. С него е оставена без уважение частна жалба срещу определение, непреграждащо развитието на делото. Определенията по чл. 104 ГПК /отм/, съотв. чл. 211 ГПК не са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като постановяването им има за последица отделно разглеждане на насрещния иск, а не прекратяване на производството по същия. В този смисъл е правната теория /”Българско гражданско процесуално право”, Ж. С. , изд. 2006г., стр.439/, както и преобладаващата съдебна практика – определение от 29.09.1959г. по гр.д. № 6444/59г. на ВКС, определение № 173/28.12.1999г. по ч. гр.д. № 141/99г. на ВКС, определение № 489/6.07.2005г. по ч.гр.д. № 416/2005 г. на ВКС, определение от 5.05.1998г. по гр.д. № 26/98г. на САС /в обратен смисъл е само определение от 18.03.2002г. по гр.д. № 24/02г. на ВКС/. Същите не са и от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване като даващи разрешение по същество или прекратяващи други производства.
Като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1140/7.05.2008 г., подадена от М. К. М. срещу определение от 18.04.2008 г. по ч.гр.д. № 282/2008 г. по описа на ОС – Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1318/2008 г. по описа на ВКС на РБ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: