Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. София, 03.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1333 по описа на четвърто отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. „а”от ГПК (отм.).
Образувано е по жалба на Т. В. Т. от гр. П., против въззивното решение № 121 от 12 април 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., с което е отменено решение № 126 от 5 октомври 2006 г., постановено по гр.д. № 752 по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. и касаторът е лишен от родителски права спрямо детето В. , родена на 15 април 2000 г., като са определени лични контакти между бащата и детето.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторът изтъква, че решението е основано само на свидетелските показания на една свидетелка; касаторът продължително време е работил извън страната, поради което не е установявал контакти с детето; издръжката е внесена изцяло; не е дадено становище на Д. по с. подпомагане. Към жалбата се прилага фотокопие на пет разписки за пощенски запис общо за сумата от 2350 лева за периода 7 май 2007 г. – 11 юни 2007 г. – след последното заседание по делото пред въззивния съд, което се е състояло на 3 април 2007 г.
Ответницата не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание процесуалният й представител – адв. С изтъква доводи за неоснователността на твърденията на касатора.
Прокуратурата дава становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че касаторът до края на 2004 г. не е виждал детето и не се е интересувал от него; твърдението за препятстване на контактите с детето от страна на майката, са необосновани; касаторът е изплатил само една месечна издръжка; дезинтересирал се е от детето без основателна причина.
Съдът е сезиран с иск за лишаване от родителски права по реда на чл. 75 ал. 1 т. 2 от С. кодекс. В исковата си молба ответницата по касация изтъква, че, независимо от постигнатите две спогодби по дела за издръжка, касаторът заплатил само еднократно сумата от 25 лева през 2002 г.; касаторът никога не е търсил дъщеря си и без основателна причина трайно не полага грижи за нея.
По делото не е спорно, че детето В. , родена на 15 април 2000 г., е родена от съвместното съжителство между страните по спора. Със спогодба по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2001 г. и по гр.д. № 1* по описа на същия съд за 2004 г. касаторът се съгласил да изплаща на детето издръжка от 25 лева, а по втората спогодба – по 50 лева месечно. През 2002 г. касаторът изпратил на ответницата пощенски запис за 25 лева. От 2005 г. ответницата и детето, заедно с друго лице, живеят в София, а ответницата родила и дете от новото съжителство.
Според правилото на чл. 75 ал. 1 т. 2 от С. кодекс родителят може да бъде лишен от родителски права когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Лишаването от родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето.
В разглеждания случай съдът приема, че е налице именно такова поведение от страна на касатора. От изготвените пред двете инстанции социални доклади става ясно, че касаторът няма регистриран осигурителен стаж и постоянна трудова ангажираност, а по негови твърдения издръжката не била искана и многократно отказвана от съжителя на ответницата. Издръжката за детето се дължи по силата на постигнатите в случая спогодби между страните и даването й не е поставено в зависимост от специално искане от законния представител на детето – в случая това е майката. Грижата за детето е поета изцяло от майката и лицето, с което тя съжителства, като детето дори приема това лице като баща. Свидетелите пред двете инстанции, ангажирани от ответницата, сочат данни за това, че касаторът изобщо не е търсил контакти с детето, а ответницата е искала такива; касаторът не е давал издръжка или други средства за детето.
Касаторът е уведомен да се яви в съда за изслушване, както разпорежда чл. 75 ал. 3 от СК с призовка, приета на 16 май 2006 г. Той обаче е пренебрегнал и това свое задължение. Твърденията му за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в основаване на решението само на свидетелските показания на една свидетелка, са безпочвени. Касаторът не е проявил дължимата грижа, за да представи доказателства в подкрепа на собствената си защитна позиция. Дори и касаторът продължително време да е работил извън страната, той е следвало да снабди съда с данни за това, че е търсил детето през това време или е осигурявал някои негови финансови нужди, както и че напълно или частично своевременно е изпълнявал задължението си да изплаща издръжка. Изпращането на суми след датата на формиране на силата на пресъдено нещо – датата на устните състезания пред въззивния съд, не може да доведе до противен извод. Касаторът е пренебрегнал задълженията си като баща да полага грижи за детето си и да заплаща издръжка, поради което следва да понесе санкцията на неблагоприятното за него съдебно решение.
Ответницата не е направила искане за заплащане на сторени разноски, макар да е представила договор за правна защита и съдействие за сумата от 600 лева (без отразяване, че сумата действително е внесена), поради което разноски не се присъждат.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 121 от 12 април 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2006 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: