Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. София, 09.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3999 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.), тъй като, макар касационната жалба да е постъпила в деловодството на въззивния съд на 6 март 2008 г., което би обусловило по принцип приложение на ГПК от 2007 г., върху жалбата е отразено, че тя е получена по пощата, а според разписката за предаване на документи по въззивно гр.д. № 733/2007 г., това е сторено на куриер на 29 февруари 2008 г.
Образувано е по жалбата на Ж. Д. Х., Г. К. С., М. С. Д., К. С. Б., Г. М. Б. – всички от гр. П., Д. М. А. от гр. Б., Ж. П. А. от гр. С., Е. П. П., М. П. М., Н. Д. Б., М. Ж. Б., Г. Ж. Б. и П. Н. Ц. – последните от гр. П., чрез процесуалния им представител адв. Г, против въззивното решение № R* от 22 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 733 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 133 от 4 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 27 по описа на районния съд в гр. Ц. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е постановено по недопустим иск, както и касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон. Касаторите изтъкват, че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск; спор по фактите между страните няма, но съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 9а от Закона за наследството, защото са налице всички предпоставки по посочения текст.
Ответницата М. Д. А. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Г, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че няма наведени твърдения за осъществявано само от ответниците владение върху процесните имоти, а тълкуването на чл. 9а от ЗН е съобразено с ТР № 1/1998 г. на ОСГК.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение.
По възражението за недопустимост на предявения иск:
Твърди се, че за ищцата е съществувала по-силна форма за защита от предявения установителен иск, поради което предявеният установителен иск за собственост бил недопустим. В кориците на делото не се съдържа твърдение за това, че само и единствено ответниците владеят процесните имоти. Освен това правният интерес от завеждането на иска се обосновава с оспорването правата на ищцата на наследяване от наследник на общия наследодател на страните в процедура по замяна на реституирани земеделски земи с общински имот, поради което правният спор може да бъде разгледан по заявения ред.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че към момента на смъртта на Г. Б. през 1972 г., негов наследник е бил П. Б. , починал през 1989 г. и наследен от майката на ищцата – братята и сестрите си; нормата на чл. 9а от ЗН е приложима само за имоти, собствени на наследодателя, но не се прилага в случаите за открито наследство на негов наследник.
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по реда на чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.) върху четири реституирани земеделски имота. В исковата си молба ответницата М сочи, че е собственик на 1/14 идеална част от наследството на Г. П. Б. , като части от два от реституираните имоти били заменени с общински имот, но със заповед на кмета на общината била извършена поправка на “очевидна фактическа грешка” и А. била заличена като наследник на Г. Б. по инициатива на останалите наследници и се подготвяла замяна и на останалите имота.
Атакуваното решение е правилно.
Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приложил точния смисъл на закона, за да определи правата на страните по спора. Процесните имоти са възстановена земеделска земя. При земеделската реституция кръгът на законните наследници на възстановената собственост се определя към момента на смъртта на наследодателя. Земеделските имоти са възстановени на наследниците на Г. П. Б. , б.ж. на гр. П., починал през 1972 г. Към момента на смъртта на Г. , негов наследник е бил и синът му П. Г. Б. , починал на 21 февруари 1989 г. Следователно, при възстановяването на собствеността върху земеделските имоти наследниците на П. Б. наследяват съответната част от земите на Г. Б.
Майката на ищцата М, починала на 30 октомври 1998 г., единствен наследник на съпруга си П. Б. , не попада в категорията “последващ съпруг” по смисъла на чл. 9а от Закона за наследството, тъй като нейният брак е бил с наследник на собственика на земеделските имоти. Както е прието в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 по тълк. гр. д. № 1/1998 г. на ОСГК, разпоредбата на чл. 9а от ЗН има действие само за имоти, индивидуалната собственост на наследодателя и не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик. Затова ищцата А, в качеството й на единствен наследник на Д. Б. , е наследила и съответната част от правото на собственост върху възстановената земеделска земя и изключването й като наследник на Г. Б. със заповед от 31 януари 2007 г. на кмета на О. П. за поправка на друга негова заповед от 2005 г., тъй като майка й била преживяла съпруга на П. С. Б. , починала преди възстановяването на собствеността и от брака им нямало родени или осиновени деца, не съответства на точния смисъл на закона.
Ответницата А. не претендира заплащането на разноски по смисъла на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива в касационното производство не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № R* от 22 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 733 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: