Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. София, 17.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5226 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молбата на Г. Н. А. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 17 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2004 г.
В молбата за отмяна се сочи, че е налице извършено престъпно деяние от страна на член на състава (председателя) на съда, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено, защото работодателят нарушил разпоредбите на Наредбата за трудовите и осигурителни отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодател относно характера на допълнителното трудово възнаграждение и реда за неговото начисляване и заплащане, но касационният съд оставил в сила неправилното въззивно решение с мотива, че уговореното между страните и наречено в договора допълнително трудово възнаграждение има характер на премия и се дава за материално стимулиране; председателят на състава в други съдебни решения е приемал различен извод за характера на допълнителното трудово възнаграждение със същия работодател, поради което следва да се постави въпросът извършила ли е председателстващата състава на съда престъпление и кое от постановените от нея решения е правилно; очевидно председателстващата съдебния състав е нарушила служебните си задължения с цел да набави за ответника имотна облага и ако това не съставлява по-тежко престъпление, е осъществила състава (обективен и субективен) на чл. 282 ал. 2 от НК, което е основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Представят се едно решение с председател на състава председателят на състава, постановил атакуваното решение, както и още три решения на други състави на ВКС. В съдебно заседание молителят, чрез процесуалния си представител адв. В, поддържа доводите в молбата. С писмени бележки се преповтарят съображенията от молбата за отмяна.
Ответникът “Г” АД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез юрисконсулт С. М. , в отговор по смисъла на чл. 306 ал. 2 от ГПК изтъква, че молбата е процесуално недопустима, защото не е налице влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97 ал. 4 от ГПК (отм.) за установяване на престъпно действие от страна на член от състава на съда, а и не е ясно защо се претендира престъпно действие не от докладчика по спора, а от председателстващия състава на съда. Сочи се, че трайно ВКС по идентични спорове възприема същите мотиви за характера на уговореното допълнително възнаграждение.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима и е подадена от лице, имащо интерес от исканата отмяна.
За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че допълнителното трудово възнаграждение по договора между страните не е част от основното, а има характер на премия, дава се за материално стимулиране, което следва и от заложените за изплащането му предпоставки; в преценката, предпоставяща изплащането на възнаграждението, работодателят не може да бъде заместен от съда, затова и не може да се счете за основателен доводът на ищеца, че данните по делото сочат положителна негова лична комплексна оценка.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на тези съдебни актове, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 303 от ГПК. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303 ал. 1 т. 2 пр. 6 от ГПК – твърди се извършено престъпно действие от страна на член на състава на съда. При посочените основания в т. 2 от текста, причината за неправилността на решението е извършено престъпление. Законът изрично изисква престъпното действие на член от състава на съда да е установено по надлежния съдебен ред – с влязло в сила решение по реда на чл. 124 ал. 5 от ГПК (аналогичен на чл. 97 ал. 4 от отменения ГПК) или с влязла в сила присъда. В разглеждания случай молителят се домогва да установи, че председателстващият съдебния състав, постановил атакуваното решение, е осъществил престъпно действие, но не ангажира в подкрепа на твърдението си нито влязло в сила решение за установяване на престъпно обстоятелство, нито пък влязла в сила присъда. Ето защо, независимо от това дали съдия е постановил различни разрешения по идентични спорове, след като не е установено в тази връзка престъпно действие по надлежния ред, молителят не може да се възползва от посоченото от него основание за отмяна на решението на ВКС.
Ответникът “Г” АД не претендира заплащането на разноски, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд липсват, поради което съдът не присъжда разноски.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Н. А. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 17 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: