Р Е Ш Е Н И Е
№ 582
гр. София, 25.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 688 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. „а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на К. П. Н. и З. Т. Н. – двамата от гр. В., против въззивното решение № 1* от 10 декември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е отменено решение № 1* от 6 април 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. в частта му за определяне на квотите за делба на допуснатия до нея гараж, а в останалата му част, включително и за дворното място, решението е оставено в сила.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Касаторите изтъкват, че съдът е пренебрегнал показанията на разпитаните свидетели относно осъществяваното върху допуснатия до делба етаж владение; наследодателите на страните живели в приземния етаж, а касаторите владели целия първи етаж от сградата повече от двадесет години и заплащали данък повече от десет години; съдът изобщо не е обсъдил въпроса с придобиването на собствеността по давност.
Ответникът Н. П. Н. не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че спогодбата между наследодателите на страните и ответника е действителна, но дворното място следва да се раздели на два равни дяла, както останалата част на сградата; от процесните имоти за касаторите 10/20 са придобити по договор за издръжка и гледане, и по 5/20 за касатора и ответника по наследяване; касаторите са упражнявали фактическа власт върху процесното жилище като собственици на ? идеална част от него.
Предявен е иск за делба по реда на чл. 69 от Закона за наследството. В исковата си молба ответникът по касация твърди, че частите във възникналата въз основа на наследяване съсобственост между двамата братя са равни. Не е спорно, че в процесното дворно място има двуетажна жилищна сграда.
Атакуваното решение е правилно.
По силата на съдебна спогодба с ответника по касация от 1983 г. на наследодателите П. в собственост бил предаден първия жилищен етаж, гараж, избени и тавански помещения, както и 4/5 идеални части от дворното място, а останалата част от дворното място, вторият етаж и част от избените и тавански помещения, станали собственост на ответника. Девет години по-късно обаче наследодателите продали на касатора срещу задължението за издръжка и гледане не частта от имота, която станала тяхна по силата на съдебната спогодба, а ? идеална част от дворното място и от построените двуетажна жилищна сграда и стопански постройки. Свидетелите, разпитани пред въззивния съд сочат, че касаторите ползвали първия етаж откакто е строена къщата. Липсват обаче каквито и да е данни, че братята са спорили за ползването на съсобствения им недвижим имот или че касаторите са манифестирали пред ответника по някакъв начин намерението да владеят първия жилищен етаж единствено за себе си. Обстоятелството, че те са заплащали данъците за етажа и половината от имота, само по себе си не установява наличие на такова намерение.
При тези обстоятелства не може да се възприеме твърдението на касаторите, че повече от двадесет години са осъществявали върху процесния етаж владение с намерение за придобиване, след като те не са отблъснали по никакъв начин владението на ответника и не са заявили, че възнамеряват да придобият имота изцяло за себе си. Този извод не се опровергава и от установеното по делото, че наследодателите на страните живели в приземния етаж, а касаторите упражнявали фактическа власт върху целия първи етаж от сградата. Съсобственикът владее имота лично за себе си в притежаваната от него идеална част и го държи за останалите съсобственици в останалите му идеални части до момента, в който не изяви, че е налице промяна в намеренията му по отношение собствеността на имота, като тази промяна следва да бъде изявена по начин, по който да достигне до останалите съсобственици. Ето защо, независимо че касаторите са имали фактическото господство над етажа в продължение на достатъчно дълъг срок по смисъла на закона, за да го придобият по давност, такова придобиване не е осъществено, защото липсват убедителни доказателства, че намерението да го придобият по давност е било изрично демонстрирано пред ответника по касация. В същия смисъл е и решението на въззивния съд в частта на мотивите му, с които е приел, че процесният имот не е придобит по давност от касаторите. Затова имотът, като съсобствен между страните, следва да бъде допуснат до делба.
Ответникът не претендира заплащането на разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 10 декември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: