Решение №411 от 24.6.2009 по гр. дело №116/116 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 411
 
гр. София, 24.06.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                    ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 116 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на К. С. М. от гр. Ш., чрез процесуалния й представител адв. Ж, против въззивното решение без номер от 31 октомври 2007 г., постановено по в.гр.д. № 350 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2007 г., с което е отменено решение № 167 от 14 март 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Ш. за 2006 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от Р. И. Г. срещу касаторката иск за делба на холова секция, състояща се от четири части и гардероб, холова гарнитура, състояща се от разтегателен диван, два фотьойла, две табуретки и холова маса разтегателна, камини два броя, дървени столове седем броя, спалня с две нощни шкафчета, шевна машина крачна и шевна машина ръчна тип куфар, хладилник “М” с камера за дълбоко размразяване, електрически бойлер от 80 литра, готварска печка “М”, ютия, полилеи 8 броя, пердета найлонови 5 комплекта и делбата е допусната и за посочените вещи, а в останалата му част решението е оставено в сила.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради необоснованост. Касаторката изтъква, че съдът дава вяра на трима свидетели, които са дали различни сведения по полицейската преписка; св. И дори не е давал сведения за полицейската проверка; неясно е защо съдът допуска до делба само част от вещите по сведенията на свидетелите С, А. и К. ; не е ясно защо съдът е приел, че вещите са у касаторката, тъй като не може да се заключи, че всички вещи, които според свидетелите касаторката е взела, към настоящия момент се намират у нея; касаторката не е признавала, че е взела някоя от допуснатите до делба от въззивния съд вещи.
Ответникът Р. И. Г. от гр. Ш., в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че жалбата е неоснователна, защото съдът се е мотивирал защо приема свидетелските показания и кои не приема и защо; касаторката е признала, че част от вещите са в нейно владение; всички фактури и гаранционни карти за претендираните електроуреди са у касаторката, както е установил синът на страните; недоказано е твърдението на касаторката, че някои от вещите се намират при ответника, но нито един свидетел не установява това; правилно съдът не е допуснал до делба вещи, които са включени от касаторката с писмена молба, защото няма доказателства, че тези вещи са придобити по време на брака и къде се намират те; трайно прикрепените към жилището вещи правилно не са допуснати до делба.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че делбата следва да се допусне и за посочените вече вещи, като основателността на иска е установено от показанията на свидетелите С, А. и К. , които имат непосредствено впечатление за имуществото на страните, не са заинтересовани и са очевидци при изнасянето на вещите; принадлежността на вещите към делбената маса и местонахождението им се установява частично и от признанията на касаторката в саморъчните й обяснения по образуваната преписка и в писменото й становище по делото; съдът не е кредитирал показанията на роднините на страните; не е доказано твърдението на ответника, че фактури и други документи се намират у касаторката; златните накити са лична собственост, поради което не могат да бъдат предмет на делба; включените в делбата вещи от страна на касаторката не са с доказана принадлежност към семейната имуществена общност, както и къде се намират; делбата на вещи, за които не се знае у кого се намират, не се допуска.
Предявен е иск за делба на семейна имуществена общност. Ответникът по касация е посочил движими вещи в 103 пункта. В молба касаторката посочила, че взела някои от вещите по исковата молба, а някои от вещите никога не били притежавали; поискала е допълнително включване на вещи по девет пункта, между които кухненски шкафове и вграден гардероб.
Атакуваното решение е правилно.
Неоснователно се твърди от касаторката, че съдът е допуснал на практика съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е кредитирал показанията на свидетели, които са дали различни сведения по полицейската преписка. Показанията на посочените свидетели са за възприети лично от тях обстоятелства. Дали техните показания в друго производство съвпадат с данните, дадени по настоящото, не е предмет на изследване в този процес. В тази връзка, независимо, че свидетелят И не е давал сведения за полицейската проверка, няма пречка съдът да вземе предвид неговите лични впечатления за имуществото на бившите съпрузи, както и за действията на касаторката във връзка с изнесени от семейното жилище вещи. Съдът ясно е обосновал в атакуваното решение защо допуска до делба само част от вещите по сведенията на свидетелите С, А. и К. , както и защо не дава вяра на всички разпитани свидетели. След като касаторката, според незаинтересованите от изхода на делото свидетели, е взела допуснатите до делба вещи от жилището, както и по отношение на онези от вещите, за които сама е заявила, че са у нея, то правилно съдът е допуснал делбата за тези вещи.
При постановяването на решението си въззивният съд е издирил и приложил относимата законова норма. Изводите му са ясни и непротиворечиви, като са взети предвид и всички обстоятелства, имащи значение за спора. Посочените от касаторката недостатъци на решението не са налице.
Ответникът не претендира разноски по смисъла на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
РЕШИ:
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 31 октомври 2007 г., постановено по в.гр.д. № 350 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2007 г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top