Р Е Ш Е Н И Е
№ 581
гр. София, 25.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 616 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. „а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на М. на п. , чрез юрисконсулт П. И. , против въззивното решение № 650 от 16 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 688 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 98 от 30 май 2007 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът не е преценил правилно фактическата обстановка – не са установени по категоричен начин вреда, административна дейност, бездействие и причинна връзка между тях; не е установено неизпълнение на вменено от закона задължение под формата на бездействие; неимуществените вреди не са доказани – няма доказан вредоносен резултат; няма данни за наличие на причинно-следствена връзка между бездействието на касатора и вредите, които ищецът твърди. В писмени бележки и лично в съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа доводите в касационната жалба.
Ответникът М. Т. М. не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.).
Прокуратурата дава становище за основателност на жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че минималната степен на суровост при унизителното отношение към лишените от свобода е надмината, след като в период от денонощието лишените от свобода нямат достъп до санитарен възел и течаща вода и се прекарва по-голямата част от времето в пренаселени помещения; събрани са доказателства, които подкрепят твърденията в исковата молба.
Предявен е иск по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата си молба ответникът по касация твърди, че при изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” в затвора в гр. П. е поставен при нечовешки условия на живот – килиите са пренаселени и по всяко време на денонощието осъдените нямат достъп до тоалетна и питейна вода, което поставя осъдените в унизително положение и влияе на психическото им състояние. Претендира се сумата от 10 хиляди лева. Районният съд е определил справедливото обезщетение на сумата от хиляда лева.
Атакуваното решение е правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за липса на пасивна материалноправна легитимация по иска. Министърът на п. определя организационната структура на местата за лишаване от свобода според правилото на чл. 19, ал. 2 от ЗИН, а прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към М. на п. – чл. 19а, ал. 1 от ЗИН, която е административно звено на касатора. Отговорността на касатора произтича от посочените текстове на закона и от административния характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места, като административен орган със статут на юридическо лице, отговарящ за вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни звена при извършването на дейността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Не е спорно, че ищецът изтърпява наказание “лишаване от свобода”.становено е, че в килията от около 45 кв.м. са настанени 22 осъдени; в килиите няма течаща вода. Килиите се заключват от 20.30 ч. до 5.30 сутринта и физиологичните нужди се извършват в кофа, макар да е възможно надзирателят да бъде повикан, за да изведе затворник до тоалетната, но това става по усмотрение на надзирателите. При тези данни е несъмнено, че за ищеца е настъпила вреда, изразяваща се в накърняване на личното му достойнство и чувството за пристойност, както и ненужно причиняване на физически дискомфорт.словията, в които е бил поставен ищецът за процесния период са нечовешки и унизителни, в противоречие и с чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 8 ал. 2 т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията. Несъмнено е, че като последица от тези условия ищецът е търпял неимуществени вреди, тъй като подобни условия биха довели до значителни вреди над необходимите във връзка с ограниченията при изтърпяването на наказанието “лишаване от свобода” у кой да е индивид.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗИН изрично е предвидено, че местата за лишаване от свобода следва да отговарят на здравните изисквания и да имат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения. Органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ следователно са длъжни да осигурят на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Неосигуряването на посочените минимални условия сочи, че е налице неизпълнение на вменено от закона задължение, което представлява бездействие от страна на органа, осъществяващ ръководство и контрол в местата за лишаване от свобода. При посочените факти изводът за основателността на претенцията за обезвреда, е правилен и обоснован.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 650 от 16 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 688 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: