Р Е Ш Е Н И Е
№ 657
София, 21.12. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова,
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА
гр.д. № 1912 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б като процесуален представител на В. К. М. и М. Д. М., и двамата от гр. В., срещу въззивното решение Шуменския окръжен съд, постановено на 03.І.2008г. по гр.д. № 721/2007г.
Ответницата по касационната жалба В. Д. С. от с. П., обл. Шумен, не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Шуменският окръжен съд е оставил в сила решението на Новопазарския районен съд от 30.VІІ.2007г. по гр.д. № 322/2006г., с което е развален поради неизпълнение договорът, предмет на нот.акт № 53/2002г., за прехвърляне на жилищна сграда и стопански постройки, построени в собствено дворно място с площ 1560 кв.м, за което е отреден УПИ ХІІ-94 кв.47 по плана на с. П., сключен между ищцата и ответницата М по време на брака й с ответника, срещу задължение приобретателят да поеме цялостната издръжка на прехвърлителката С. , като й осигури нормален и спокоен живот, със запазване на правото на ползване и обитаване на имота до края на живота на последната.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че през периода от сключването на договора до предявяването на исковата молба ответниците са изпълнявали непрекъснато поетото по договора задължение за осигуряване цялостната издръжка на ищцата и гледане и нормален и спокоен живот. През този период ищцата живеела както в чужбина, така и в процесния имот. През периодите, когато била в чужбина, тя изпращала парични средства на свидетелките К. и С. , за да пазят и стопанисват имота, за покриване на консумативните разходи на къщата, за ток, вода, за заплащането на труда на работници за поддръжката. Иозострените отношения между страните заради парични средства довели и до преки физически конфликти, заради които те подавали жалби в РПУ. Св. М. Д. , служител в РПУ, според който ответниците полагали грижи за процесния имот, няма преки и непосредствени впечатления доколко ответниците са полагали грижи и за ищцата и са я издържали. Задължението за издръжка и гледане не търпи забава, то трябва да се извършва цялостно, постоянно и непрекъснато, и дори частичното неизпълнение е основание за развалянето на договора. При това положение е направен извод, че неизпълнението е значително с оглед интересите на кредитора и обуславя развалянето на договора. Посочено е, че ако задължените лица са срещали затруднение в престирането на дължимите грижи и издръжка, е следвало да поискат от съда трансформиране на натуралното задължение в парично.
Като неоснователно е оценено възражението на ответниците за недопустимост на иска поради липса на предупреждение по чл.87 ал.1 от ЗЗД за разваляне. Прието е в тази връзка, че исковата молба следва да се приеме за писмено предупреждение и че в случая такова изобщо е безпредметно поради естеството на договора, изискващ непрекъснато и ежедневно изпълнение на поетите задължения за издръжка и гледане. Неизпълнението им за минал период не може да бъде санирано с бъдещо изпълнение.
В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се неправилност на извода във връзка с възражението за недопустимост на иска, съдът не обсъдил възражението, че дори да е налице частично неизпълнение, то е по причина, за която ответниците не отговарят, тъй като ищцата умишлено ги е препятствала с отсъствието си от страната и преустановяването на достъпа до процесния имот и до себе си. Всички разпитани пред първата инстанция свидетели установяват, че от сключването на договора до завеждането на делото всички сметки и грижи за имота са извършвани от ответниците, които са полагали и грижи за ищцата в рамките на позволеното им от нея. Не са обсъдени показанията на св. Д, че ответниците се грижат за имота, и за скандалите, при които ищцата обижда дъщеря си и съпруга й, с което препятства възможността за полагане на грижи. Не са съобразени изявленията на С. , че не желае договорената престация, а развалянето на договора и продажбата на имота.становена е последователна конфликност на характера на ищцата и поради признанието й за неверност на твърденията й за нанесени от ответницата обиди и побой НЧХД № 392/2006г. е приключило със спогодба, които обстоятелства не са обсъдени. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е правилно.
Законосъобразно и в пълно съответствие с доказателствата по делото, преценени съобразно изискванията на чл.188 от ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че предявения иск за разваляне на договора между страните е основателен. Несъмнено установено е, че ответниците не са установили да са изпълнявали ежедневно, непрекъснато и в пълен размер поетите със сключения договор задължения за издръжка и гледане на ищцата и осигуряването й на нормален и спокоен живот. Правилно е приетото, че дори частичното неизпълнение е основание за развалянето на договора. Правилен е и изводът, че недаването на съдействие от ищцата за изпълнението ответниците е следвало да преодолеят чрез трансформиране по съдебен ред на натуралните им задължения в парични, което, обаче, те не са сторили, а това е бил начинът да се предотврати развалянето на договора с оглед на обстоятелството, че с прехвърлянето на имота си С. е изпълнила изцяло поетото с него задължение.
Неоснователни са оплакванията за необсъждане на събрани по делото доказателства и възражения на касаторите. Изводите си въззивният съд е съобразил и с показанията на св. Д, установените от който влошени отношения между страните и че ответниците полагали грижа за процесния имот не сочат на изпълнение от последните на задълженията им по сключения договор. С оглед изложените по-горе съображения без значение за спора е след сключването на договора ищцата желаела ли е договорената престация или е целяла развалянето на договора и продажба на имота, както и приключването със спогодба на НЧХД № 392/2006г. поради признанието й за неверност на твърденията й за нанесени й от ответницата обиди и побой.
Законосъобразен е и изводът по възражението за недопустимост на предявения иск. В съответствие и с трайната и непротиворечава практика на съдилищата е приетото, че подаването на исковата молба представлява и писмено предупреждение до ответниците за развалянето на договора съобразно разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД.
При това положение се налага извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба оплаквания, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на касаторите не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Шуменския окръжен съд, постановено на 03.І.2008г. по гр.д. № 721/2007г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: