ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603
София, 24.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 28 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. С. от София, приподписана от адвокат, срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 27.V.2008г. по в.гр.д. № 393/2008г.
Ответникът по касационната жалба “М” ЕООД София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския РС от 02. Х.2007г. по гр.д. № 8463/2006г., с което е отхвърлен предявеният от М. С. срещу “М” ЕООД иск с правно основание чл.128 от КТ за присъждане на 12 600лв., представляващи незаплатено допълнително трудово възнаграждение за 2005г., ведно със законната лихва, считано от 14.ІV.2006г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че прете. раното вземане не е такова по чл.225 от КТ, а обезщетение за пропуснати ползи в размер на брутното трудово възнаграждение вследствие виновно неизпълнение на договорни задължения съобразно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за такова обезщетение е отмяна на заповедта за уволнение – от работодателя или с влязло в сила съдебно решение. В случая ищцата нито твърди, нито представя заповед за отмяна, а спорът за законосъобразността на уволнението към приключване на устните състезания не е решен с влязъл в сила съдебен акт. При това положение не е налице предпоставката от фактическия състав, пораждаща отговорността на работодателя.
В изложенията на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – връзката между едно незаконосъобразно уволнение, установено по съответния ред, и правото на обезщетение и за допълнително дължимо се трудово възнаграждение, незаплатено единствено поради незаконно уволнение. Твърди се и че от съществено значение за точното прилагане на закона е и фактът, че съдът не приел като доказателства представени му писмени документи от съществено значение за правилното решаване на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице само в случаите, когато липсва съдебна практика по произнесения съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, или съдебната практика е неправилна и следва да бъде променена, или когато приложимият закон е неясен и се нуждае от тълкуване. В разглеждания случай в изложението си касаторката не сочи никакви обосноваващи съображения за значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на произнесения от въззивния съд материалноправен въпрос за връзката между уволнението и правото на обезщетение и за допълнително трудово възнаграждение. Разпоредбата на чл.82 от ЗЗД е ясна, тя не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има многобройна съдебна практика, която според настоящият състав не се нуждае от промяна.
Соченият в изложението като процесуалноправен въпрос /неприемането на доказателства/ съдът оценява като несъществен с оглед на обстоятелството, че той няма отношение към единствения решаващ извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Следователно по отношение на този въпрос не е налице първата и основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за това – дали въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение, постановено на 27.V.2008г. по гр.д. № 393/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: