ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 600
София, 24.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 127 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт А. като процесуален представител на Н. служба “П” – МВР срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 11.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 256/2008г.
Ответниците по касационната жалба Ф. К. Г. от гр. К. и О. д. “П” Кюстендил не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решението на Кюстендилския РС от 22.ІІ.2008г. по гр.д. № 2162/2007г. в уважителните му части по предявените от Ф. Г. срещу НС “П” София искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 /до сумата 1007.31лв./ от КТ, както и в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за сумата над 1120.41лвд. до пълния предявен размер 2100лв., отменил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 1007.31лв. до 1120.41лв. и вместо него е постановил друго, с което е присъдил още 113.10лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение и за периода 22.І. – 01.ІІ.2008г, ведно със законната лихва, считано от 07. ХІ.2007г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между страните от 20. Х.2003г. е съществувало безсрочно трудово правоотношение за длъжността “пазач% към областна администрация при ОДП Кюстендил. Считано от 08. Х.1999г. на ищеца е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповед № АЗ-547/05. ХІІ.2006г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ поради придобитото от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.волнението е незаконно, тъй като не са били налице предвидените в чл.328 ал.1 т.10 от КТ предпоставки за това – придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е настъпило след възникване на трудовото правоотношение.
В изложенията на касатора от 11.ІХ.2008г. и от 01. ХІІ.2008г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд е допуснал тежки нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост, поставящи спора в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като са посочени и представени три решения на състави на ВКС на РБ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилажгане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай касаторът не е посочил същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Кратките съображения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са само за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, без конкретното им посочване, и за необоснованост, а те представляват основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК. Следователно не е налице първата и основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за това – дали въпросът е решаван противоречиво от съдилищата съобразно посочените и представени в тази насока съдебни решения.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 11.VІІ.2008г. по гр.д. № 256/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: