О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 28.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 700 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. В. В. чрез адв. Х срещу решение № 520 от 23.12.08г.по гр.дело № 3132/08г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 10.06.08г.по гр.дело № 6767/06г.в частта,с която СРС,49 състав е отхвърлил исковете с правно основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.4 от ЗЗД,предявени от същата страна против О. С. В. за прогласяване нищожността на договорите по нотариални актове № № 63/05г.,64/05г. и 74/05г.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответницата по касационната жалба О. В. чрез пълномощника си адв. Н моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.26 ал.2 изр.1 пр.4 от ЗЗД за обявяване на атакуваните сделки за нищожни поради липса на елемент от фактическия състав – липса на основание,тъй като не е оборена законната презумпция на чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД ,а именно,че основанието се предполага до доказване на противното. Изложени са съображения,че плащането,съответно произходът на средствата,чрез които е извършено и за които ищецът твърди,че са в режим на СИО,е в изпълнение на задълженията по сделките и е без значение за валидността им.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Повдигнатият материалноправен въпрос представлява ли липса на основание заплащането по време на брака със средства СИО при продажба на недвижим имот,индивидуална собственост на единия съпруг на другия съпруг, не е решаващ за изхода на спора,тъй като произходът на средствата не е от значение за валидността на сделката на заявеното основание,а би бил относим към друг иск. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение,а не противоречие между мотивите в решенията на първата и на втората инстанция,постановени по конкретния казус, както се поддържа в изложението на касатора.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличието на непротиворечива практика по приложението на чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 520 от 23.12.08г.,постановено по гр.дело № 3132/08г.на Софийския градски съд по жалба на М. В. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.