Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
София,22.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Мими Фурнаджиева
при секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 955 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218и, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение на Кюстендилски окръжен съд от 18.12.2007 година по гр.д. № 827/2006 година е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Г. Д. Т. от с. П., община К. против М. А. М. от гр. Б. за предаване владението на недвижими имоти, съставляващи нива с площ от 1,001 дка, имот № 0* и ливада с площ от 1,520 дка, имот № 0* находящи се в местността “К”, землище на с. П..
Касационна жалба против въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд е постъпила от Г. Д. Т.. Изложени са оплаквания за постановяването на съдебния акт при необоснованост и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че от доказателствата по делото е установено, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с решение на Поземлена комисия, а ответникът владее имота без основание, поради което изводът на съда за неоснователност на претенцията е в нарушение на чл. 108 ЗС. Изложени са оплаквания за необоснованост на извода, че не е доказана идентичност между имота, внесен от наследодателя на ищците в ТКЗС и процесния имот, който факт е установен по безсъмнен начин от приетата по делото техническа експертиза.
Ответникът по касационната жалба М. А. М. я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК(отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
В обжалваното решение на Кюстендилски окръжен съд е прието за установено, че ищецът Г. Д. Т. е придобил по земеделска реституция, в качеството му на наследник на Д. Т. А. , в стари реални граници нива с площ от 1,001 дка, имот № 0* и съседен имот, съставляващ ливада с площ от 1,520 дка, имот № 0* находящи се в местността “К”, землище на с. П. решение № 5* от 19.02.1999 година на Поземлена комисия гр. К.. Земеделските земи са били възстановени въз основа на данни от емлячния регистър от 1939 г., в който са вписани като собственост на наследодателя на ищеца, придобити чрез покупко-продажба. Въз основа на ПМС № 76, на А. М. , наследодател на ответника М. А. М. е било предоставено ползването на земеделска земя – ливада с площ от 2 дка в землището на с. П. имот, идентичен с възстановения на ищеца, който се е намирал във фактическа власт на ответника, без да е изкупен при условията на §4а ЗСПЗЗ.
При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че ищецът не се легитимира като собственик на процесните имоти, тъй като не е доказано придобивното основание на праводателя му преди включването на имота в ТКЗС; че вписването в емлячния регистър не удостоверява правото на собственост на праводателя на ищеца върху процесните имоти; че липсват данни за придобиване на имота чрез твърдяния от ищеца деривативен способ (покупко-продажба, извършена през 1937 г.), поради което предявената ревандикационна претенция е неоснователна. Изхождайки от извода, че ищецът не е собственик на имотите, съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, независимо от непротивопоставимостта на заявеното от ответника основание за държане на имота.
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на поземлената комисия удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собствеността върху имота. Решението на поземлената комисия е стабилен административен акт, но няма обвързваща сила по отношение на лицата, които не участвували в реституционното производство по издаването му, поради което, когато неговата материалноправна законосъобразност се оспорва от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, позоваващият се на решението на поземлената комисия трябва да докаже, че към момента на включването на земите в ТКЗС, собствеността върху имота е била придобита от него или праводателите му чрез признатите от закона придобивни способи. Ответникът по ревандикационния иск не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността, поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението на поземлената комисия и би могъл да се защити срещу материалната му незаконосъобразност само в гражданския процес, където му се противопоставят правата по решението на поземлената комисия. Съдът е длъжен да разгледа въведеното възражение и да се произнесе по материалната законосъобразност на реституционното решение, но това задължение възниква само когато оспорването е направено при наличие на правен интерес – когато ответникът заявява самостоятелни права върху имота, изключващи правата на ищеца по позитивното решение на поземлената комисия. В случаите, когато ответникът не разполага със самостоятелни права върху имота, то липсва правен интерес от възражение за материална незаконосъобразност на решението на поземлената комисия, легитимиращо ищецът като собственик.
От доказателствата по делото е установено, че праводателят на ответника е получил право на ползване върху част от процесните имоти на основание ПМС № 76 от 1975 г. Липсват доказателства, нито доводи, че ответникът или наследодателят му са придобили или дори заявили процесната земя за изкупуване по реда на §4а ЗСПЗЗ. Твърденият от ответника придобивен способ – завладяване на имота по давност, текла след 1968 г., е непротивопоставим на ищеца по силата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, съгласно който текст се възстановява и собствеността върху земите, продадени или предоставени на трети лица от държавни органи, а приобретателите на такива земи не могат да се ползват от придобивна давност. По силата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, земеделските земи се възстановяват с изключение на предвидените в закона случаи (в т.ч. по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ), а приобретателите им не могат да се ползват от придобивна давност, независимо от добросъвестността им, тъй като собствеността върху земеделските земи не е била изгубена от техните собственици при включването им в селскостопанската организация, макар и да не са могли да упражняват правата си през времето на принудително обобществяване на земите. Предвид липсата на противопоставими права, ответникът няма правен интерес от възражението за материална незаконосъобразност на реституционното решение, което легитимира титуляра му като собственик на процесните имоти.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решение в нарушение на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено, че с решение № 5* от от 20.12.2004 г. на ОСГК гр. К., ищецът, в качеството му на наследник на Д. Т. А. , се легитимира като съсобственик на недвижими имоти, съставляващи нива с площ от 1,001 дка, имот № 0* и ливада с площ от 1,520 дка, имот № 0* находящи се в местността “К”, землище на с. П..становено е и че имотите се владеят от ответника без правно основание. Изложените факти обуславят извод за основателност на предявената ревандикационна претенция, поради което и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение на Кюстендилски окръжен съд от 18.12.2007 година по гр.д. № 827/2006 година в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Г. Д. Т. от с. П., община К. против М. А. М. от гр. Б. за предаване владението на недвижими имоти, съставляващи нива с площ от 1,001 дка, имот № 0* и ливада с площ от 1,520 дка, имот № 0* находящи се в местността “К”, землище на с. П..
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. “. № 11 да предаде на основание чл. 108 ЗС на Г. Д. Т. с ЕГН ********** от с. П., община К., владението на недвижими имот, съставляващи нива с площ от 1,001 дка в местността “К”, землище на с. П., имот № 0* по картата на землището при съседи: имот № 0* пясък на община К. имот № 0*ътрешна река – МОСВ и № 0* нива на наследници на Д. Т. А. и ливада с площ от 1,520 дка, находяща се в местността “К”, землище на с. П., съставляваща имот № 0* при граници: имот № 0* нива на наследници на М. А. Т. ; имот № 0* пясък на община К. № 0* нива на наследници на Д. Т. А. и имот № 0* нива, земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: