Р Е Ш Е Н И Е
№ 355
София,23.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Мими Фурнаджиева
при секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 841 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218и, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение на Добрички окръжен съд от 14.11.2007 година по гр.д. № 185/2007 година е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от А. Й. М. и Н. Й. М., двамата от с. Ф., Добричка община п. и Л. А. И. от с. Ф. за предаване владението на недвижим имот, съставляващ полумасивна жилищна сграда, застроена върху парцел ****, кв. 22 по плана на с. Ф., община Д..
Касационна жалба против въззивното решение на Добрички окръжен съд е постъпила от А. Й. М. и Н. Й. М. с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът е формирал неправилни изводи относно правото им на собственост върху процесният недвижим имот; че изводът за неоснователност на предявената претенцията е в нарушение на чл. 108 ЗС. Ответниците по касационната жалба Л. А. И. , Б. А. Р., К. А. А., Р. А. А. и С. А. Р. ( конституирани при условията на чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалия в хода на процеса на 24.05.2008 г. ответник А. А. А. ) не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК(отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
В обжалваното решение на Добрички окръжен съд е прието за установено, че с договор от 24.06.1977 г., обективиран в нот. акт № 42, том ІІІ, дело № 1071/1977 г., ищецът Н. Й. М. е закупил от А. И. Ю. жилищна сграда, застроена върху парцел **** в кв. 22 по регулационния план на с. Ф.. Имотът е бил закупен от ищеца по време на брака му с А. Й. М. , сключен през 1965 година. Праводателят на ищците А е бил признат за собственик на имота с нот. акт № 1* том ІІ, дело № 636/1977 г. на съдия при Толбухински районен съд, издаден по реда на чл. 483, ал.1 ГПК (отм.), с който правото му на собственост върху имота е констатирано въз основа на протоколно решение № 3 на Управителния съвет на АПК “Т” за отстъпено право на строеж и строително разрешение № 250 от 1974 г. на СОНС, с. К.. По регулационния план за с. Ф. Дянково, одобрен със заповед № 6* от 30.10.1954 г., парцел **** от кв. 22 е отреден за жилищно строителство. За имота не са били съставяни актове за държавна или общинска собственост.
При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че ищците не се легитимират като собственици на процесният жилищен имот, тъй като липсват доказателства за надлежно учредено право на строеж на праводателя им А. И. Ю. Този извод съдът е формирал след служебно извършена преценка за верността на констатациите по нот. акт № 1* том ІІ, дело № 636/1977 г. на съдия при Толбухински районен съд, издаден по реда на чл. 483, ал.1 ГПК (отм.), при която е констатирал, че липсват доказателства за право на собственост върху земята на АПК “Т”, учредило правото на строеж, както и доказателства, че при вземане на решение № 3 на Управителния съвет на АПК са били налице условията на чл. 25 ЗСГ (отм.). Изхождайки от предпоставката за нищожност на учреденото право на строеж, съдът е приел, че А. И. Ю. не е придобил собствеността на изградената в имота постройка, респ. договорът от 24.06.1977 г. за прехвърляне на собствеността на ищците не е породил вещноправно действие, поради което ищците купувачи не са придобили собствеността върху имота. Приел е, че по силата на § 42 ПЗР ЗИДЗОС имотът е преминал в собственост на общината, а с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и чл. 7 ЗДС и чл. 7 ЗОС, не са придобили собственост върху имота по давност и ответниците, установили фактическа власт върху имота.
Решението е неправилно.
Нотариалният акт за собственост, издаден по реда на чл. 483, ал.1 ГПК (отм.) легитимира като собственик своя титуляр с доказателствена сила спрямо всички. Тази доказателствена сила може да бъде оборена чрез иск или инцидентно по повод иск за собственост чрез доказване неверността на констатациите на нотариуса. Доказателствената сила на акта обаче не може да бъде отречена поради липсата на доказателствата за факти, констатирани от нотариуса или въз основа на предположения за неверност на удостоверените обстоятелства.
Констатациите по нот. акт № 1* том ІІ, дело № 636/1977 г., издаден от съдия при Толбухински районен съд не са оспорени по делото, нито същите са опровергани чрез събраните от съда служебно доказателства. По делото не е установено, че АПК “Т” не е разполагало с правомощието да учредява валидно право на строеж за процесния имот (обратно – установено е, че земята не е била актувана като държавна или общинска). Няма законова опора и изводът, че съгласно чл. 25 ЗСГ, АПК не е разполагало с правомощие да учредява валидно право на строeж – по делото няма данни, че не са били налице изискванията на закона приобретателят на правото на строеж да не е бил член на ТКЗС, както и да е притежавал друг жилищен имот, т.е., констатациите на нотариуса за наличие на предпоставките за закона за извършване на сделката не са оборени.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решение в нарушение на чл. 108 ЗС, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено, че ищците А. Й. М. и Н. Й. М. са собственици на процесния имот въз основа на покупко-продажба, извършена на 24.06.1977 година с нот. акт № 41, том ІІІ, дело № 1071/1977 г. на съдия при Толбухински районен съд.становено е, че през 1997 г. ответниците Л. А. И. и А. А. И. (починал на 24.05.2008 г. в хода на касационното производство и заместен от наследниците му по закон Б. А. Р., К. А. А., Р. А. А. и С. А. Р.) са установили фактическа власт върху имота, който не е бил стопанисван от ищците, постоянно пребиваващи в Република Турция. През 2005 г., при завръщането си в Република България ищците са поискали съдействие от прокуратурата за освобождаване на имота им от ответниците, а на 13.09.2005 година са предявили иск с правно основание чл. 108 ЗС. Така факти обуславят извод за основателност на предявената от ищците ревандикационна претенция – ответниците владеят процесният имот без основание, поради което следва да бъдат осъдени да предадат владението му на собствениците.
Въведеното от ответниците възражение за придобивна давност е неоснователно. По делото не е установено по безсъмнен начин, че упражняваното от тях спокойно, явно и несмущавано владение върху процесния имот е продължило в период от десет години, поради което предпоставките по чл. 79 ЗС за придобиване на имота по давност не са налице. Най-ранният момент на завладяване на имота от ответниците, установен по делото по безсъмнен начин е от 1997 г. – показания на свидетеля А, която се е установила в селото същата година и възпроизвежда спомени, че ответниците са се преселили в с. Ф. преди нея, а в процесния имот са се настанили от 1997 година. От показанията на свидетеля Р не се установява по ранен момент на завладяване на имота – показанията и съдържат противоречия относно обстоятелството кога самата тя се е установила да живее в селото и е придобила впечатления за пребиваването на ответниците в процесния имот. Свидетеля З. И. установява, че ответниците живеят в имота в продължение на седем, осем години. Не се установява по-ранен момент на завладяване на имота и от показанията на свидетелите С, В. М. Х. , Д. Н. Б. и Б. А. А. или твърденията за установяване на фактическа власт на ответниците върху имота от 1995 година не са доказани.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал.1 ГПК (отм.) на касаторите, ищци по делото, следва да бъдат присъдени направените съдени разноски в инстанционното производство в размер на 783 лева, в т.ч. 283 лева внесени държавни такси и 500 лева, изплатени по договори за правна помощ от 30.08.2005 г. и от 21.05.2007 г. с адвокат Е от Добричка адвокатска колегия.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение на Добрички окръжен съд от 14.11.2007 година по гр.д. № 185/2007 година, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от А. Й. М. и Н. Й. М., двамата от с. Ф., Добричка община п. и Л. А. И. от с. Ф. за предаване владението на недвижим имот, съставляващ полумасивна жилищна сграда, застроена върху парцел ****, кв. 22 по плана на с. Ф., община Д..
ОСЪЖДА Л. А. И. с ЕГН **********, Б. А. Р. с ЕГН **********, К. А. А. с ЕГН **********, Р. А. А. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН **********, всички от с. Ф., Добричка община да предадат на А. Й. М. с ЕГН ********** и Н. Й. М. с ЕГН **********, двамата от с. Ф., Добричка община в. на недвижим имот, съставляващ полумасивна жилищна сграда, застроена върху парцел ****, кв. 22 по плана на с. Ф., община Д. на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Л. А. И. , Б. А. Р., К. А. А., Р. А. А. и С. А. Р., всички от с. Ф., Добричка община да заплатят на А. Й. М. и Н. Й. М. сумата 783 (седемстотин осемдесет и три) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1)
ЧЛЕНОВЕ:
2)