О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1333
София,29.09.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1093/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. И. П. срещу решение от 25.03.2009г. по гр.д. № 2447/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.1 ЗОДОбВ. Жалбоподателката поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът А. за социално подпомагане-София и Контролираща страна-ОП-Варна не вземат становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 20.09.2007г. по гр.д. №3650/2006г. на Варненски РС, е отхвърлил предявения от жалбоподателката иск срещу агенцията за заплащане на сумата 6 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от направомерни действия на длъжностни лица при агенцията, изразяващи се в унизтелното й третиране като правоимащо лице. Съдът е изложил съображения, за това че не са налице предпоставките на чл.1 ЗОДОбВ, тъй като жалбоподателката не е доказала да е налице неизпълнение на административна дейност на длъжностни лице при ответника, изразяваща се в неотпускане на помощ за отопление за периода 2004-2006г., тъй като за това й е заплатена парична сума и й е предоставена помощ в натура, а няма данни да й е отказвана.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката, за да обоснове допустимост на касационното обжалване посочва, че с въззивното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, а именно относно точното тълкуване на понятието “ противоправно поведение на социалните органи при отпускането на помощи” на правоимащи лица. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Посочва решение от 15.05.2006г. по гр.д. №166/2005г. на ВКС, в което е прието, че отговорността на държавата по чл.1 от ЗОВОбВ предполага наличие на връзка между претендираните вреди и незаконния акт на администрацията, решение от13.02.2007г. по гр.д. №2738/2005г. на ВКС, в което е прието,че държавата отговаря за административен деликт, решение от 21.11.2006г. по гр.д. №348/2006г. на ВКС,в което е посочено,че отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОбВ е специфично проявление на деликтната отговорност, както и на ТР №3 от 22.04.2005г. по гр.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателката поддържа също така, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а именно относно точното тълкуване на понятието “добра администрация, която зачита човешкото достойнство..”-оснжвоние за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В трайната си практика, включително и в т.4 на ТР№3/2005г. по гр.д. №3/2004г. на ОСГК на Върховният касационен съд приема, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. Идеята на законодателя чрез ЗОДОбВ е да даде защита на гражданите от незаконни административни актове. В случая именно в съответствие с трайната практика е прието от въззивния съд, че само ако е налице незаконна административна дейност, от която за жалбоподателката са възникнали вреди и административният орган е действал като е осъществявал властнически правомощия, предоставени от закона, той следва да заплати обезщетение за вредите от този незаконен акт. Като е приел, че в случая между страните не е налице спор, произтичащ от съществували между тях властнически правоотношения, при който за жалбоподателката да са възникнали вреди, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице и другото посочено в изложението основание за допускане на касационното обжалване, а именно разрешен материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. По отношение правния характер на понятието незаконни административни актове, действия и бездействия на администрацията Върховният касационен съд е дал своето тълкуване, включително и в ТР№3/2005г. на ОСГК и не се налага ново такова, за да се отговори на нови обществени отношения, нито се твърди че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, както и че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай също би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.03.2009г. по гр.д. № 2447/2007г. на Варненски окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по жалба на И. И. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: