ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 851
София, 21.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 409 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на И. И. А. от гр. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 21. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 467/2008г.
Ответникът по касационната жалба И. Х. А. от гр. Р. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Русенският окръжен съд е оставил в сила решението на Русенския районен съд от 09.V.2008г. по гр.д. № 5131/2007г., с което е отхвърлен предявеният от И. А. срещу И. А. иск за отмяна на дарението, предмет на нот.акт № 79/1990г., на апартамент „А”, находящ се в гр. Р., кв.”З”, ул.”М” бл.31 ет.2, с площ 70 кв.м.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в чл.227 ал.1 б. „в” от ЗЗД предпоставки за отмяна на дарението на недвижимия имот, извършено от ищцата в полза на ответника – неин син. Дарителката е пенсионер, на 68 години, с месечен доходи от пенсия 113.49лв. и 150лв. годишна рента от отдадени под аренда земеделски имоти, живее в собствен имот – къща с двор в с. Щ. близост до Русе/, където отглежда зеленчуци и плодове, с които се подпомага в издръжката си, обезпечена е с жилищни и битови условия, няма доказателства да страда от заболявания, изискващи лекарска помощ срещу заплащане и медикаментозно или друг вид лечение, тя води съответен на социалния й статус живот. При тези обстоятелства няма основание за извод, че е изпаднала в трайна нужда от средства за живот. От друга страна е установено, че поради заболяване на сина й от множествена склероза той от 2005г. е инвалид 100% с чужда помощ, месечните му доходи от лична и социална пенсия са двойно по-големи от тези на дарителката, но половината от тях покриват необходимите за лечението му медикаменти и санитарни материали, и дори заедно с доходите на съпругата му от трудово възнаграждение за всеки член от тричленното му семейство /и непълнолетен син/ не може да се обезпечат толкова средства месечно, колкото дарителката има от пенсия. При това положение ответникът е в обективна невъзможност да окаже исканата помощ, поради което недаването на поисканата издръжка не може да бъде квалифицирано като проява на непризнателност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че решението е в противоречие с решение на ВКС, състав на І ГО, по гр.д № 922/1994г., според което съдът следва да извърши задълбочен анализ на всички обстоятелства по делото, което в случая не е сторено относно обстоятелствата има ли незадоволена нужда ищцата с оглед месечната й пенсия и ако не – защо, не са анализирани отношенията между страните и семейството на ответника – степен на търпимост, има ли жестове на благодарност от тяхна страна, доходи на ответника и семейството му, защо се игнорира задължението на съпругата и сина на ответника за полагане на грижи за него, защо не е предлагана и давана издръжка на ищцата, на каква база съдът подминава показанията на св. П. Твърди се, че липсата на обосновка води до необоснованост и неправилност на решението. Сочат се и основанията по чл.280 ал. 1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречивата практика на съдилищата, тъй като липсват точно определени критерии за това кои доходи обуславят нуждата от издръжка и липса на признателност, предпоставки за отмяна на дарението. Произнасянето по този въпрос ще доведе до уеднаквяване на практиката и ще е от значение за развитие на правото, тъй като липсата на регламентация е предпоставка за несигурност в гражданския оборот. Изложени са и съображения, че в случая се касае до злоупотреба с праватата на дарения и от семейството му, защото тук явно не се касае до грижа за дарения, а до стремеж на съпругата и сина му да запазят собствеността върху имота на дарителката, въпреки нуждата й и въпреки че нито дареният, нито семейството му са направили какъвто и да било жест на признателност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /с оглед на обстоятелството, че се сочи незадължителна практика на ВКС/ за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. В съответствие с даденото в соченото решение на ВС по гр.д. № 922/1994г. разрешение на този въпрос въззивният съд е извършил задълбочен и пространен анализ на всички представени по делото доказателства, вкл. и на показанията на св. П, и е обосновал извода си за липса на незадоволена нужда от издръжка на ищцата. А тъй като наличието на незадоволена от надарения нужда на дарителя от издръжка е единствената предвидена в чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД предпоставка за отмяна на дарение, е без значение за спора по делото дали съдът се е произнесъл и относно взаимоотношенията между ищцата, от една страна, и ответника и семейството му, от друга, какви са доходите им и изпълняват ли съпругата и сина на ответника задължението си да полагат грижи за него.
По въпроса кои доходи обуславят нуждата от издръжка касаторката не сочи и не представя решения, обективиращи противоречива практика, а това прави невъзможна преценката за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В разглеждания случай посоченият от касаторката материалноправен въпрос е съществен за спора, но той е решен в съответствие с вложения в закона смисъл. Приложението на разпоредбата на чл.227 ал.1 б. “в” от ЗЗД се определя от обстоятелства /изразяващи се най-общо в социален и икономически статус на дарителя, здравословно състояние и други/, които са различни за всеки отделен казус, а това обуславя различие в размерите на необходимата издръжка. Следователно е невъзможно да се определят единни количествени критерии, приложими при всеки разглеждан случай, обуславящи извод за наличие на нужда от издръжка по смисъла на посочената разпоредба. С оглед на това допускането на касационно обжалване по този въпрос е безпредметно, тъй като не би довело нито до уеднаквяване на съдебната практика, нито до развитие на правото, каквото е твърдението на касаторката.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГО, от 21. ХІ.2008г. по гр.д. № 467/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: