ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 899
София, 28.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 645 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К като процесуален представител на Н. Я. Х. от гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 30.І.2009г. по в.гр.д. № 862/2008г.
Ответникът по касационната жалба Д. за медико-соцални г. за деца /ДМСГД/ Добрич не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Добричкият окръжен съд е отменил решението на Добричкия районен съд от 11. ХІ.2008г. по гр.д. № 842/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Н. Х. срещу ДМСГД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е установено наличието на реално съкращение на пет щатни бройки от 138 за длъжността на ищцата „ сестра”. С ПМС № 65/28.ІІІ2008г. е изменена числеността на персонала на домовете за медико-социални г. , включително на ответния, по силата на което неговият директор е бил компетентен и е утвърдил структурата и щатното разписание на длъжностите след съгласуване с министъра на здравеопазването със заповед № 34 от 22.ІV.2008г. Съкращаването на щата е в сила от 22.ІV.2008г, а не от 01.V.2008г., която дата е отразена в поименното щатно разписание, отразяващо вече настъпилото съкращение. С оглед на това уволнението на ищцата на 25.ІV.2008г. е извършено след настъпването на основанието за това по чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Като неоснователен е оценен и доводът за незаконосъобразност на уволнението поради неотправяне на предизвестие.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че според съдебната практика /обективирана в решение на състав на ВКС/ уволнението поради съкращение се извършва след утвърждаване на промените в щатното разписание, че в случая заповедта на директора от 22.ІV.2008г. не представлява щатно разписание по смисъла на закона и трайната съдебна практика, че щатното разписание е утвърдено, считано от 01.V.2008г. /сочат се две решения на състави на ВКС/, че на мястото на ищцата е назначено друго лице /сочи се решение на състав на ВКС/, че извършването на подбор е задължително /сочат се две решения на състави на ВКС/. В първоначалното изложение касаторката сочи и че съдът не е взел предвид назначаването след уволнението на друго лице на процесната длъжност извън щата на ДМСГД, както и че решаването на посочените въпроси е от съществено значение за правилното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторката не е формулирала съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл според нея в противоречие с практиката на съдилищата иили са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съображения не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а такива за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те са предмет на преценка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. Съществените въпроси не може да бъдат извличани служебно от касационния съд, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, предвидено в разпоредбата на чл.6 от ГПК, както и нарушение на правото на защита на противната страна.
При липсата на посочени съществени въпроси, което е основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, за настоящата инстанция е невъзможна преценката дали са налице и допълнителните критерии за това, т.е дали те са решени в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в представените решения, или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, твърдението за което е бланкетно, без никаква обосновка.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГО, от 30.І.2009г. по гр.д. № 862/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: