О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5174 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „К” А. , със седалище в гр. С., чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. М. , против въззивното решение без номер от 12 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 20 февруари 2007 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушени материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото допуснатото от ответника по касация дисциплинарно нарушение – напускане на мястото на работа, без да е предупредил бригадира си за осигуряване на заместник, е тежко по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 от К. на труда; работодателят е преценил при налагането на наказанието и въздействието на нарушението върху производствения процес; съдът не е съобразил особеностите и характерните изисквания на металургичното производство. В допълнителна молба се сочи, че съдът се е произнесъл по неизяснена и непълна фактическа обстановка, при противоречиви свидетелски показания. Касаторът не сочи нито основанието за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 от ГПК, нито пък формулира съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Ответникът Н. Д. И. от с. Р. поле, не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че работодателят би имал право да задължи работниците да не напускат обекта без разрешение от бригадира само в случай, че осигури обедна почивка през работно време според правилото на чл. 151 ал. 3 от К. на труда; по делото не били събрани доказателства, че работодателят е издал заповед, задължаваща работниците да не напускат обекта без разрешение; показанията на св. А в това отношение не са кредитирани, защото той бил автор на записката, послужила за уволнението на работника и бил заинтересован по смисъла на чл. 136 от ГПК (отм.); работодателят не е установил, че са настъпили неблагоприятни последици за параметрите на доменната пещ, поради което наложеното наказание е несъразмерно тежко.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като основание за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването касаторът да формулира онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът не е посочил основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Ако за такова позоваване може да се счете последното изречение на първия абзац от страница втора на касационната жалба, то касаторът вероятно твърди наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – точно приложение на закона към специфични производства (т.е. – към специфични производствени процеси). Какъвто и да е съществен въпрос обаче не е формулиран. Липсата на такъв въпрос поставя съда в невъзможност да посочи дали разрешаването му ще отговори на критериите, поставени за допустимостта на касационното производство според чл. 280 от ГПК. Както в касационната жалба, така и в допълнението към нея касаторът изтъква само основания за неправилност на атакуваното решение, но те могат да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство. След като касаторът не е успял да посочи съществен въпрос, на който се дължи отговор от касационния съд, то и жалбата не следва да бъде допускана до касационен контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 12 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: