О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 08.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 627 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Д. Ц. от гр. К., чрез процесуалния му представител адв. Д, против въззивното решение № 1* от 21 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 642 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е отменено решение № 67 от 8 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г. и вместо него предявения от И. Ц. срещу А. Д. П. и Р. Т. А. иск за сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, е отхвърлен като неоснователен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото изводите на съда за неоснователността на иска не почиват на доказателствата по делото, защото фактът на прекратяване на досъдебното производство поради липса на престъпление е важен за ангажиране отговорността на ответниците, а и сключената сделка не е неизгодна, нито с нея са нанесени вреди на кооперацията, след като наемателят се е съгласил да закупи имотите на действителната цена; купувачът е заплатил действителната цена, независимо, че в нотариалният акт е записана друга с оглед по-ниските нотариални такси; до изготвянето на отчета от ответниците купувачът е бил заплатил сумата от 7017 лева, която е над два пъти цената по нотариалния акт, поради което в отчета не е отразена истината и касаторът е бил оклеветен и набеден в престъпление; касаторът не може да носи отговорност за заприходяване на суми след напускането на кооперацията; изтегленият от касатора заем, който е внесен в кооперацията, няма нищо общо с продажбата, станала близо две години след това; неимуществените вреди за касатора са значителни. В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по въпроси, свързани с обсъждането на всички факти, обстоятелства и доводи по спора (сочи се решение на ВКС), правните последици на постановление за прекратяване на досъдебното производство при исковете за непозволено увреждане (сочи се решение на ВКС), неправилно прилагане на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД (сочат се две постановления на пленума на ВС).
Ответниците А. Д. П. и Р. Т. А. – двамата от гр. К., чрез процесуалния си представител адв. И, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват, че касаторът не е представил изложение към касационната си жалба в срок, а и изложение липсва; касаторът не е посочил от кое противоправно деяние на ответниците претендира нанесени вреди; в постановлението на прокуратурата е посочено, че касаторът е сключил неизгодна сделка и цената е следвало да бъде получена от кооперацията в деня на сделката; фактурите, подписани от купувача, не са давали сведения за плащане по сделката, поради което ответниците са заявили позицията си.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че според постановлението за прекратяване на досъдебното производство, сключената от касатора сделка е неизгодна с оглед продажната цена, но сумата е издължена от купувача в последствие по пазарна цена, поради което нарушението на касатора е доказано; макар касаторът да е претърпял стрес по повод разследването, описаното в отчета на ответниците е истина, а не клевета; купувачът по сделката е внасял наем на кооперацията и след сделката, което сочи, че касаторът е търсел начин да компенсира нарушението си; касаторът не може да черпи права от собственото си виновно поведение и да търси обезщетение за вреди; към момента на изготвянето на отчета, парите по сделката не са влезли в счетоводството на кооперацията, тъй като внесените от купувача пари са за наем.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По първия поставен проблем въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на съдилищата. В решението си съдът е обсъдил фактите и доводите на страните по спора, като е достигнал до различни изводи от тези на първоинстанционния съд. Касаторът не сочи кои точно факти и обстоятелства от съществено значение за спора не са били предмет на преценка от въззивния съд, нито че съдът е постановил решението си в противоречие с убеждението си. Различното тълкуване на фактите и взаимовръзките между тях от страна на касатора не обосновава липсата на обсъждане на всички факти, обстоятелства и доводи по спора. Ето защо по този въпрос искането за допускане до касационен контрол е неоснователно.
Вторият поставен въпрос е значим по принцип, доколкото за непозволеното увреждане е важно какви биха били правните последици на постановление за прекратяване на досъдебното производство при исковете за непозволено увреждане. Разрешението, дадено от съда, обаче не е в противоречие с практиката на ВКС, защото посоченото от касатора решение на ВКС касае друго правно основание и други предпоставки при искове във връзка с незаконосъобразни действия на правоохранителните органи. Следователно и по този въпрос касаторът не е успял да обоснове наличие на основание за допускане до касационен контрол по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Последният поставен проблем касае изобщо правилността на решението, което е предмет не на производството по допускане до касационен контрол, а може да се разглежда едва в същинското касационно производство. По тази причина и той не дава основание атакуваното решение да се допусне до касационен контрол.
Ответниците претендират присъждане на деловодни разноски за касационната инстанция, но не представят доказателства за сторени такива, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 21 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 642 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: